Решение № 7603 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2016 г.

Решение № 7603 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, чрез процесуален представител, против решение № 7056/14.11.2016 г. по адм. д. № 2166/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ) с което е отменено негово решение изх. № ГП № 444/11.02.2016 г. с което е отказан достъп до обществена информация. Касаторът излага твърдение за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че при наличие на образувана прокурорска преписка кръгът на лицата, които имат достъп до нея, е определен в специалния закон – Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), поради което е налице ограничение на приложението на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ за достъп до обществена информация. Иска обезсилване, алтернативно отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – К. Г. С., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени релевираните от касатора оплаквания, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. С решение № 7056/14.11.2016 г. по адм. д. № 2166/2016 г. АССГ е отменил решение изх. № ГП № 444/11.02.2016 г. на заместник на Главния прокурор при ВКП, с което е отказан достъп до обществена информация От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със заявление с вх. № 444/04.02.2016 г. С. поискал от Главния прокурор на Р. Б. предоставянето на достъп до информация по реда на ЗДОИ във връзка със станали известни през 2015 г. в средствата за масова информация поне два случая на смърт на бежанци и имигранти в пограничните райони (описани конкретно в заявлението). Предмет на искането за достъп е следната информация: 1) има ли образувано досъдебно производство по случаите и на какъв етап е то; 2) какъв е номерът на преписката и кой е наблюдаващият прокурор; 3) има ли привлечени обвиняеми и ако да - какво е деянието, за което са привлечени те и каква е правната му квалификация; 4) какво е движението на наказателното производство и 5) има ли внесен обвинителен акт в съд и ако да – какъв е номерът на делото и в кой съд е внесен актът. Волеизявлението за отказ да бъде предоставена информацията е обективирано в акт – писмо изх. № ГП № 444/11.02.2016 г. Решението е мотивирано с отричането на приложимостта на ЗДОИ в случаите, когато друг закон предвижда ред за търсене, получаване и разпространяване на информация. За да отмени административния акт съдът е приел от правна страна, че не е налице отрицателната предпоставка за правото на достъп по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, от която е изведено основанието за отказа. Съдебното решение е неправилно. Безспорно е, че главният прокурор респективно заместникът му, комуто са делегирани правомощията по ЗДОИ, е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, поради което по редовно подадено искане за достъп до обществена информация е задължен да се произнесе с нарочен административен акт. При анализа на специалните правни норми, регламентиращи правоотношенията между заявителя и административния орган, както и нормите на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт и чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обаче се налага изводът за разграничение между актовете на прокуратурата, издадени във връзка с функцията и на орган на съдебната власт и тези, издадени при изпълнение на нейните чисто административни функции като част от държавния апарат. Исканата от заявителя информация не е обществена, тъй като водените досъдебни производства, наблюдавани от прокурорите, както и прокурорските преписки при образувано наказателно производство, не попадат в кръга на обществената информация по дефиницията на чл. 2 ЗДОИ. За същите следва да се прилагат нормите на НПК по силата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ и общият принцип на правото, че специалният закон дерогира общия, тъй като в случая нормите на НПК се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ. Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и действията на прокурора след приключване на разследването, е регламентиран в в чл. 198, ал. 1 от НПК/ каквато е исканата информация, предвид формулираните въпроси/. Предвид изложеното решението на АССГ е материалноправно незаконосъобразно, а оспореният административен акт е съобразен с приложимото материално право. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора с което да се отхвърли оспорването. В полза на ВКП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на спора, в размер на по 200 (двеста) лева за всяка от двете съдебни инстанции или общо 400 / четиристотин/ лева, платимо от ответника по касация. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,