Решение № 2402 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 973 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. 254/2025 г. по описа на Административен съд - Разград (АС - Разград). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Х. Р. С., в писмена молба е изразил доводи, съответстващи на твърдения за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 973 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. 254/2025 по описа на АС - Разград по жалба на Х. Р. С. е отменено Уведомително писмо (УП) № 02-170-6500/2903 от 02.09.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) за Кампания 2023, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано оторизиране на суми за финансово подпомагане по заявена дейност от интервенцията „Хуманно отношение към животните – на открито“ (ХЖ–АМР 2), като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в рамките на 60-дневен срок съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е приел, че в уведомителното писмо липсва посочване на конкретните фактическите основания въз основа на които административния орган е приел неспазване изискването на чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба № 10), поради което е отказано финансово подпомагане по заявена дейност от интервенция ХЖ-АМР 2. Съдът е посочил, че едва в съдебното производство е установено, че отказът подпомагане се дължи само и единствено на липсата в дневника за паша на отразяване на ЕКАТТЕ всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва ежедневната паша. Приел е също, че е недопустимо мотивите на административният акт да се допълват след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, като допълнително е посочил, че не е налице и хипотезата на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България, тъй като липсва позоваване в УП на друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Първоинстанционният съд е приел, че УП е издаден и в нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото административният орган не е изпълнил задължението си да поиска допълнителна информация от земеделския производител, нито му е дал указания за необходимостта от предоставяне на допълнителни данни. При тези съображения АС – Разград е отменил процесното уведомително писмо в оспорените части като издадено при неспазване на установената от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящият касационен състав като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Обосновано, с оглед съдържанието на оспореното писмо и данните в административната преписка, съдът е изградил изводите си. Уведомителното писмо е в табличен вид, като в съответните колони са посочени само заявената дейност, исканата сума и намаленията, без в обясненията под таблицата да са посочени кои изисквания не са спазени конкретно по посочената дейност от заявената за подпомагане интервенция за Кампания 2023. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилно съдът е посочил, че липсата на мотиви препятства проверката за законосъобразност. В УП по отношение наложените намаления по дейността ХЖ–АМР 2 е посочено единствено правното основание чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10, без да е налице конкретно посочване на кое изискване на разпоредбата не е спазено, нито посочване на конкретни факти въз основа на които административния орган е формирал волята си. Нито от текстовата, нито от табличната част на административния акт, могат да се извлекат мотиви, съдържащи фактическите основания за издаването му. Мотиви не се съдържат и в друг издаден от административния орган документ, липсва и препращане към други документи, част от административната преписка. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в конкретния случай не е налице хипотезата на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България, доколкото фактическите основания за отказа по дейност ХЖ–АМР 2 се съдържат в представено в първоинстанционното производство становище на административния орган до подчинен му орган, издадено след подаване на първоинстанционната жалба до съда. При липсата на такива, следва да се приеме, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, респективно първоинстанционният съд правилно е приел наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Правилни се явяват и изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в неспазване на чл. 35 от АПК. Преди да издаде оспореното УП органа е имал възможност да поиска допълнителна информация и/или представяне на допълнителни документи от земеделския производител. Настоящият касационен състав изцяло споделя и изводите на първоинстанционния съд относно отказа на административния орган от финансиране на формално основание. Правилно АС – Разград е посочил, че липсата на посочено от земеделския стопанин на ЕКАТТЕ на населените места, в чието землище се намират площите, на които е осъществена дневната паша, не обуславя извод за неосъществена паша, съответно до неспазване на изискване за пашуване в землището на животновъдния обект или съседно на него. ЕКАТТЕ е утвърден с Решение на Министерски съвет № 565 от 10 август 1999 г. за утвърждаване на съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици и е свързан с Националния регистър на населените места (публично достъпен), като идентификационният код по ЕКАТТЕ на населеното място е петцифров и е уникален за всяко населено място. Допълнително административният орган има информация, кои парцели се използват на паша, тъй като на етап подаване на заявление земеделския производител е посочил парцели с идентификационни данни и код култура 314000 „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“, както и от представената Декларация по чл. 75 от Наредба № 10 (по образец на ДФЗ), където в Таблица 2 са посочени землищата, в които е извършена паша спрямо предоставения дневник за дневна паша, като в случа на попълнени неверни данни декларатора/земеделския производител носи наказателна отговорност. Съгласно чл. 75, ал. 5 от наредбата земеделските стопани удостоверяват извършената паша по ал. 3 с декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ, но в утвърдените образци липсва отделна графа, колона или по друг начин обозначено отделно място за вписване на ЕКАТТЕ на населеното място, където се намират площите за пашуване. В таблица 2 от декларацията се съдържа колона, в която да се попълни само землището, в което е извършена паша спрямо предоставения дневник за дневна паша и отделна колона, в която да се потвърди/отрече с Да/Не дали землището, в което е извършена пашата е землището на животновъдния обект или съседно на него землища. В дневника за дневна паша, заверен от ветеринарния лекар на животновъдния обект, напълно липсва място, в което да е възможно да се посочи ЕКАТТЕ. При съобразяване на обстоятелството, че комуникацията на земеделските стопани с ДФЗ се осъществява в условията на електронна система и по стандартизирани образци, се налага извод, че в случая Х. С. не е бил в положение да разбере, че от него се очаква да посочи и ЕКАТТЕ на населените места, в които се намират площите, за които е декларирал, че се използват за дневна паша. По силата на чл. 75, ал. 5 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. декларацията удостоверява обстоятелствата относно мястото и продължителността на пашата, като деклараторът носи наказателна отговорност за нейната вярност. Отсъствието на реквизита ЕКАТТЕ от съдържанието на дневника за извършената паша не е годно да опровергае удостоверителната сила на декларацията и описа. При необходимост органът би могъл да предприеме проверка на място или да изиска допълнителна информация за местата на пашуване, но няма данни да го е направил. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение