Определение № 1824 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 75/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби вх. № № 4373/25. 11. 2024 г. и 585/2. 02. 2026 г. по описа на ОС - Смолян, подадени от Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О., срещу определение № 571 от 19.11.2024 г., поправено с определение № 61 от 28. 01. 2026 г., и двете постановени по в.гр.д.№ 167/2024 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 218 от 30. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 167/2024 г. на ОС – Смолян в частта за разноските чрез отмяна на същото в частта, с която Е. Е. Т., А. Е. Т., С. Е. Т. и М. Е. О. са осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на М. А. Г. сумата 2000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Твърдят, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради необоснованост на извода на въззивния съд, че представените по делото документи установяват извършено плащане на адвокатско възнаграждение от ответника М. А. Г.. Искат отмяна на определението в посочената част и уважаване на искането им по чл. 248 ГПК. Частната жалба е основателна. В обжалваното определение от 19. 11. 2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение от 28. 01. 2026 г., въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна в частта й, с която се иска изменение на въззивното решение в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника М. Г. сумата 2000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, чрез отмяната му в посочената част. Приел е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 26. 03. 2024 г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция, за което е посочено, че е платено в брой при подписване на договора. В тази част договорът има характер на разписка и доказва плащане на посочената сума. Не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците дължат на ответника М. Г. заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Обжалваното определение е неправилно. Необоснован е изводът на въззивния съд, че е доказано плащането на уговореното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. в брой, при подписване на договора. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие от 26. 03. 2024 г., на лист 19 от делото на окръжния съд, че със същия е постигнато съгласие между М. А. Г. и адв. В. В., за предоставяне на правна защита и съдействие на клиента от адвоката във въззивната инстанция срещу възнаграждение в размер на 2000 лв., платимо в брой. В раздел: „ПЛАТЕНА СУМА:……/словом/………лв., от които в брой…………/словом/………лв.“ не е посочено да е извършено плащане на цялата и ли на част от договорената сума от 2000 лв. При тези данни не би могло да се приеме, че в тази част договорът има характер на разписка и доказва плащане на посочената сума. Като неправилно, определението следва да бъде отменено в посочената част и вместо него постановено друго, с което подадената от М. Г. молба по чл. 248 ГПК бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,