Определение № 97 от 08.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1009/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Д., Ф. А. Д., действаща със съгласието на своята майка С. Д., и С. А. Д., действаща чрез своята майка и законен представител С. Д. - всички чрез адв. С. Ч. от САК, срещу определение № 10050 от 01.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 5368/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението по в. гр. д. № 5368/2019 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да измени решението си по отношение на разноските за производството пред първата инстанция. Излагат се доводи, че определеният от въззивния съд размер на разноските, които частните жалбоподатели - ищци следва да заплатят на ответника за първоинстанционното производство, не кореспондира с „уважения материален интерес“, както и че присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство са в завишен размер, който подлежи на намаляване съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по частната жалба OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA Румъния, регистрирано в търговския регистър на Букурещ, Румъния, с рег. № J40/10454/2001, уникален регистрационен код 14360018, не заявава становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 12268 от 06.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5368/2019 г. на Апелативен съд - София, е потвърдено решение № 5247 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 5034/2016 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените против OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA Румъния искове за заплащане на всяка от ищците на сума в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Ш. Д. /съпруг на първата и баща на другите две ищци/, настъпила при ПТП на 28.10.2012 г. в Румъния; Отменено е първоинстанционното решение /по отношение на което е проведено производство по чл.248 ГПК/ в частта, с която застрахователното дружество - ответник е осъдено да заплати на ищците разноски за производството пред Софийски градски съд за разликите над сумата 1 990.80 лв. до сумата 6 636 лв. - по отношение на С. Д., и за разликите над сумите 3 318 лв. до сумите 6 636 лв. - по отношение на другите две ищци; Потвърдено е първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ответника разноски до размер на сумите 1 990.80 лв. и 3 318 лв.; Осъдени са ищците да заплатят на ответника разноски за въззивното производство в размер на по 1 938.33 лв. /адвокатско възнаграждение с включен ДДС/; Осъден е ответникът да заплати на ищците разноски за въззивното производство в размер общо на 5 815 лв. /адвокатско възнаграждение с ДДС/. Отговорността за разноски е разпределена при съобразяване на обстоятелството, че исковете са отхвърлени частично поради извършено в хода на процеса плащане, а за разликите до пълните предявени размери поради неоснователност. Въззивният съд се е произнесъл, че ответникът дължи на ищците разноски, съразмерно на отхвърлената поради плащане част от исковете, а ищците дължат на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената поради неоснователност част от исковете. В срока по чл.248 ГПК ищците са сезирали въззивния съд с молба за изменение на възизвното решение в частта за разноските, дължими за производството пред първата инстанция. С определение № 10050 от 01.02.2021 г. Апелативен съд - София е оставил молбата без уважение като неоснователна. Относно искането за коригиране на размера на възложените в тежест на ищците разноски въззивният съд е изложил съображения, че разпределянето на разноските между страните се извършва съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената, част от иска на база пропорционално съотношение, което служи за изчисляване на разноските, като за тяхна основа се ползва размерът на адвокатското възнаграждение, определен съгласно първоначалния размер на исковата претенция, съответно целия обжалваем интерес при въззивната жалба, както е процедирано при постановяване на обжалваното решение. По отношение на искането за коригиране на разноските, присъдени на ответника, съдът е препратил към мотивите на въззивното решение, в които е прието, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция не е прекомерно и не са налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78, ал.5 ГПК. Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя по правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска - чл.78, ал.3 ГПК. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК като е приел, че с оглед изхода на спора в производството пред първата инстанция ищците имат право на разноски, съразмерно на частта от исковете, отхвърлена поради извършено от ответника плащане в хода на производството, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената като неоснователна част от исковете. Разноските на насрещните страни са изчислени на база съотношението между отхвърлената поради плащане част от исковете /по 97 791.50 лв. - за Ф. Д. и С. Д., и 58 674.90 лв. - за С. Д./, съответно отхвърлената поради неоснователност част от исковете /по 102 208.50 лв. - за първите две ищци, и 141 325.10 лв. - за третата ищца/ и общия размер на исковите претенции - по 200 000 лв. При изчисляване на разноските са взети предвид представените пред първоинстанционния съд списъци по чл.80 ГПК, в които всяка от страните е посочила размер на направените в първоинстанционното производство разноски. Настоящият състав на ВКС споделя извода на въззивния съд, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 20 731 лв. не е прекомерно и не подлежи на намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК като се имат броя и цената на предявените искове, съдържанието и обема на предоставената адвокатска защита. Разпределението на отговорността за разноски между страните е съобразено с изхода на спора и с размера на разноските, посочени в списъците по чл.80 ГПК, поради което правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение по гр. д. № 5368/2019 г. на Апелативен съд - София следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,