Решение № 2764 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. Т. И. от [населено място], общ. Доспат чрез адвокат Р. Иванов от Софийска адвокатска колегия за отмяна на влязло в сила Решение №4396/25.04.2023 г. на Върховен административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело №2170/2023 г. Искателката поддържа, че основанието за отмяна е чл. 239, т. 4 АПК. Посочва, че решението на тричленния състав на ВАС следва да бъде отменено, защото има влязло в сила друго Решение №1855/25.02.2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение, постановено по адм. дело №10508/2024 г., което му противоречи. Неправилно тричленният състав на ВАС, постановил Решение №4396/25.04.2023 г. по адм. дело №2170/2023 г., е оставил в сила Решение № 304/25.11.2022 г., по адм. дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Т. И. срещу Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на Община Доспат. Поддържа, че не е подавала заявление за разрешение за изработване на ПУП с вх. №УТ-791/16.04.2021 г., респ. че посочените в заповедта постройки не били незаконни и затова не подлежали на събаряне. Мотивира се с Решение №1855/25.02.2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело №10508/2024 г., с което се отменя Решение №892/26.06.2024 г. по адм. дело № 137/2024 г. на Административен съд Смолян, както и се отменя Заповед №К-419-1/15.07.2021 г. на Кмета на Община Доспат. Ответникът – Кмет на Община Доспат е подал писмено възражение срещу искането с правно основание чл. 239, т. 4 АПК, което поддържа. Счита същото за неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. От данните по делото се установява, че Решение №4396/25.04.2023 г. на Върховен административен съд, второ отделение е постановено по адм. дело №2170/2023 г., образувано по жалба на А. Т. И., подадена чрез пълномощник адвокат В. Минева, против Решение № 304/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на Община Доспат, нареждаща премахване на незаконен строеж „Масивна сграда - пристройка и надстройка на масивна сграда към жилищна сграда“, попадаща в имот с пл. № 255, участващ в УПИ V-255 и в имот публична общинска собственост, представляващ улица „Независимост“ № 1 между о.т. 214 до о.т. 215 по ЗРП на [населено място]. Решение №1855/25.02.2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение е постановено по адм. дело №10508/2024 г., което е образувано по касационна жалба на А. Т. И. срещу Решение №892/26.06.2024 г. по адм. дело № 137/2024 г. на Административен съд Смолян. В посоченото касационно производство А. Т. И. е конституирана като ответник. Същата е подала жалба срещу Заповед №К-419-1/15.07.2021 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл.44, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 ЗУТ, решение по т.4 на протокол № 12/08.07.2021 г. на ОЕСУТ на Община Доспат, във връзка с получено възражение от 02.07.2021 г. на кмета на [населено място], Кметът на Община Доспат е отменил своя Заповед №К-419/18.06.2021 г. за одобряване изменение на ПУП-ИПР за УПИ V-255 в кв. 33 и кв. 40 по плана на [населено място]. С Решение №1855/25.02.2025 г. по адм. дело №10508/2024 г. ВАС е отменил Заповед №К-419-1/15.07.2021 г. на Кмета на Община Доспат. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Влезлите в сила съдебни актове, с които се слага край на производството, се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредните способи за отмяна. Според относимата разпоредба на чл. 239, т. 4 АПК същата предвижда възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на нормата изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Разпоредбата предполага наличието на противоречие между влезли в сила съдебни решения. В конкретната хипотеза данните по делото, както и самите твърдения на искателката сочат по категоричен начин, че липсва решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая се касае за две отделни съдебни производства с различен предмет, тъй като и двете съдебни решения на Върховния административен съд са постановени в образувано съдебно административно производство по обжалване на различни административни актове – Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на Община Доспат за премахване на незаконен строеж и Заповед №К-419-1/15.07.2021 г. на Кмета на Община Доспат за отмяна на ПУП. Не е налице идентитет между предмета на двете дела. Въпросът е разрешен и с Тълкувателно решение на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд № 6 от 25.11.2010 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно. Предвид изложеното, искането на А. Т. И. от [населено място], общ. Доспат за отмяна на влязло в сила Решение №4396/25.04.2023 г. на Върховен административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело №2170/2023 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Община Доспат следва да бъде присъдена сумата от 639,11 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съгласно представен списък с разноски на основание чл. 80 ГПК, приложени фактури за извършено плащане на сумата от 1250 лв. в левова равностойност изчислена на 639,11 евро и договор за правна помощ от 04.07.2025 г. /л.58-л.62 от адм. дело №10226/2025 г. на ВАС, 5 - членен състав/. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,