Определение № 10706 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. Д. Г. от гр. Симеоновград, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Аврамова от Адвокатска колегия – София против Определение № 6979/13.08.2025 год., постановено по адм. дело № 1444/2025 год. по описа на Административен съд - Хасково. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, доколкото жалбата е била допустима и съдът неправилно е прекратил производството по делото. Развити са доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че актът с който се възобновява административното производство не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. По мнение на оспорващия, решението за възобновяване на производството не съставлява акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като същото незаконосъобразно засяга права и законни интереси на адресата. Твърди се, че е без значение липсата на нарочна разпоредба, уреждаща противното, поради което, решението за възобновяване на административното производство подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В допълнение се сочи, че и в самото решение е вписана възможността за обжалването му в 14-дневен срок по реда на АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – ВПД директор на ОД на МВР - Хасково, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното определение, състав на Административен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата на Д. Д. Г. от гр. Симеоновград против Решение № 272р-15847/24.06.2025 год. на ВПД директор на ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл. 99, т. 2 от АПК е възобновено производството по издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] на Д. Д. Г., като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. От фактическа страна, съдът е приел за установено, че Д. Г. е подал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № 9489/05.10.2021 год. Към заявлението са били приложени и изискуемите документи, съгласно Наредба № I- 157/01.10.2002 год. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в т. ч. и Удостоверение за завършен [заличен текст] с рег. № 60-6/01.10.2021 год., издадено от директора на [заличен текст]. При тези фактически данни, на 11.10.2021 год. на Д. Д. Г. е издадено СУМПС [номер], връчено на лицето на 12.10.2021 год. Във връзка с извършена последваща проверка и изпратено писмено искане, с писмо рег. № РД-19-176/11.06.2025 год., началникът на РУО – Хасково е уведомил Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, че лицето Д. Д. Г. е бил записан като ученик в [заличен текст] в периода от 2018-2021 год., като на същия е издадено Удостоверение за завършен [заличен текст] с рег. № 60-6/01.10.2021 год. даващо му право да продължи обучението си в [заличен текст], но на същия не е издавано Удостоверение за завършен [заличен текст]. Във връзка с така получения отговор, с докладна записка рег. № 1253р-7576/13.06.2025 год., изготвена от началник група в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР - Хасково е сезиран директора на ОД на МВР - Хасково, в която след анализ на установените фактически обстоятелства е формиран извод, че свидетелството за управление на МПС на Д. Д. Г. е издадено не по реда на Наредба № І-157/01.10.2002 год. С оглед на това, в докладната записка е направено предложение за възобновяване на административното производство по издаване на СУМПС [номер]. По повод така депозираната докладна записка и на основание чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 год., във връзка с чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, ВПД директор на ОДМВР - Хасково е постановил Решение № 272р-15847/24.06.2025 год., с което допуска възобновяване на производството по издаване на СУМПС [номер], издадено на Д. Д. Г. и е върнал преписката на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково за произнасяне по заявление № 9489/05.10.2021 год. С оглед така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорването се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане. При формиране на този правен резултат, съдът е посочил, че актът, с който се възобновява производството не подлежи на самостоятелен съдебен контрол отделно от новия административен акт, с който ще се разрешава отново поставения въпрос в административното производство. Приел е, че актът за възобновяване не съдържа властническо волеизявление, което има пряко отношение върху правата и законните интереси на жалбоподателя, а се възобновява производството по издаването на акта по първоначалното заявление. Развити са и мотиви, съгласно които, оспореното решение съставлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, издаден в хода на висящо производство и не прегражда по-нататъшното му развитие. В съответствие с така обективираните мотиви, съдът е приел оспорването за процесуално недопустимо, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство. Настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че така постановеното определение на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, предвид следните съображения: Изводите на първоинстанционния съд, относно правната характеристика на Решение № 272р-15847/24.06.2025 год. на ВПД директор на ОД на МВР - Хасково са законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция. Оспореното пред първоинстанционния съд решение представлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, издаден в хода на висящо производство и не прегражда по-нататъшното му развитие. При висящност на административното производство, на оспорване подлежат само преграждащите развитието му актове и то само в изрично предвидените в закона случаи. Следва да се има предвид и нормата на чл. 103, ал. 3 от АПК, която предвижда възможност за оспорване само на отказа да се допусне възобновяване. Доводи в подкрепа на тази теза се извеждат и от разпоредбата на чл. 104 от АПК, съгласно която, издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Предвид горното и поради липсата на изрична законодателна възможност за обжалване на акта за възобновяване на административното производство, следва да се приеме, че същият не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този акт съставлява част от производството по издаване на нов административен акт. Актът за възобновяване на производството по издаване на административни актове не поражда материалноправни последици, а единствено административнопроцесуални такива. По отношение на развитите в частната жалба възражения, относно наличието на властническо волеизявление, което пряко засяга правата на лицето, настоящият състав намира за нужно да посочи, че за лицето е налице процесуалната възможност за оспорване на крайния административен акт. Именно в производството по оспорване на постановения нов административен акт, респ. отказа (изричен или мълчалив) за постановяване на такъв ще бъде обследвано и наличието на пороци при постановяване на акта за възобновяване. В съответствие с така развитите мотиви, правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че жалбата на Д. Д. Г. против Решение рег. № 272р-15847/24.06.2025 год. на ВПД директор на ОД на МВР - Хасково се явява процесуално недопустима, поради което е прекратил производството по делото. Така постановеното определение не страда от заявените в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,