Определение № 1778 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 653/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. К. /трето лице - помагач на страната на ответника по делото „Арч Трейд“ ЕООД/, чрез адв. Е.Ц. против определение №64 от 29.01.2026 г., постановено по в.т.д. №769/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по въззивното дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. №731/2025 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че т.д. №731/2025 г. на Софийски градски съд, образувано по иск на „Тибиел“ ЕООД срещу „Арч Трейд“ ЕООД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, евентуално съединен с конститутивен иск за унищожаване поради измама на описаните сделки за изменение на цената на продажба на количества природен газ чрез намаляването й спрямо договорената в Допълнителни споразумения №2, 3, 4 и 5 към Стандартизиран договор за покупко-продажба на природен газ на дългосрочния анонимен сегмент на платформата за търговия на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД № ПГ-0106/ДГ23/010 от 01.12.2022г., не е преюдициално по отношение на в.т.д. №769/2025 г. на АС - София. Счита, че в производството по спряното дело ищецът „Тибиел“ ЕООД не е оспорил действителността на въпросните сделки на основанията, посочени в депозираната искова молба по т.д. №731/2025 г. на Софийски градски съд, респ. е настъпила преклузия за въвеждането им като част от спора. Поддържа, че този пропуск не може да се преодолее чрез предявяване на нов иск за нищожност, евентуално унищожаемост на сделките в отделно производство, поради което не е налице основание за спиране на първото дело. Ответникът по жалбата, „Тибиел“ ЕООД, чрез адв. Цв.Д. излага становище за неоснователност на жалбата. Счита атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Ответникът по жалбата „Арч Трейд“ ЕООД не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С атакуваното определение е спряно производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - наличие на преюдициален спор. Въззивният съд, като се позовава на разясненията в ТР №8/07.05.2014 г. по тълк.д. №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира че с решението по т.д. №731/2025 г. по описа на Софийски градски съд със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по висящото пред него производство. Настоящият съдебен състав констатира, че въззивното производство е инициирано по въззивна жалба на „Тибиел“ ЕООД против първоинстанционното решение №848/13.06.2025 г. по т.д. №1404/2024 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от същото дружество осъдителни искове за заплащане на парични суми, представляващи остатък от дължима цена за доставен природен газ за конкретно посочени периоди против „Арч Трейд“ ЕООД по споразумения към стандартизиран договор за покупко-продажба на природен газ на дългосрочния анонимен сегмент на платформата за търговия на „Газов хъб Балкан“ № ПГ-0106/ДГ23/010 от 01.12.2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че цените в подписаните между страните допълнителни споразумения №2, 3, 4 и 5 към Стандартизиран договор за покупко-продажба на природен газ на дългосрочния анонимен сегмент на платформата за търговия на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД № ПГ-0106/ДГ23/010 от 01.12.2022 г. са изменени с ново споразумение, обективирано в разменени имейли, изпратени до „Газов Хъб балкан“ ЕАД и потвърдени на платформата за търговия на съответната дата. С оглед изложеното е стигнал до извод, че дължима е цената, договорена с посочените имейли и отразена в издадените от продавача „Тибиел“ ЕООД фактури. Между същите страни на 09.04.2025 г. е образувано т.д. №731/2025 г. по описа на СГС, с предмет: обективно съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване на нищожността, евентуално конститутивен иск за унищожаване на сключени на 30.03.2023 г., 02.06.2023 г., 03.07.2023 г. и 04.08.2023 г. сделки за изменение на цената на продажба на количества природен газ чрез намаляването й спрямо договорената в допълнителни споразумения №2, 3, 4 и 5 към Стандартизиран договор за покупко-продажба на природен газ на дългосрочния анонимен сегмент на платформата за търговия на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД № ПГ-0106/ДГ23/010 от 01.12.2022 г., обективирани в разменени имейли и издадени фактури. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че доколкото предмет на настоящото производство е заплащането на разликата /горницата/ между договорената в допълнителни споразумения №2, 3, 4 и 5 към Стандартизирания договор цена за продажба на природен газ и по-ниската фактурирана такава, висящото производство пред СГС относно действителността на процесните сделки е преюдициално. Настоящият състав на ВКС установи, че твърденията за изменение на цената в подписаните между страните допълнителни споразумения №2, 3, 4 и 5 към Стандартизиран договор за покупко-продажба на природен газ на дългосрочния анонимен сегмент на платформата за търговия на „Газов Хъб Балкан“ ЕАД № ПГ-0106/ДГ23/010 от 01.12.2022 г., направено с нови споразумения, обективирани в разменени имейли, респ. за издаване на процесните фактури в съответствие с тези изменения, са въведени в процеса от ответника „Арч Трейд“ ЕООД с отговора на исковата молба. С допълнителната искова молба ищецът „Тибиел“ ЕООД оспорва тези твърдения, респ. оспорва и представените имейли, като навежда твърдения, че те не са изпратени от него; че не са относими към процесните споразумения; че не могат да доведат до изменение на договорни клаузи, тъй като не са в предвидената форма; че не са изпратени от/на имейл на ответника, евентуално от/на имейл, посочен като такъв за кореспонденция по договора; че няма съвпадане на насрещни волеизявления. Ищецът не е въвел възражения за недействителност на въпросните сделки на основанията, посочени впоследствие в депозираната искова молба по т.д. №731/2025 г. по описа на Софийски градски съд – нищожност поради липса на съгласие и унищожаемост поради измама, респ. такива възражения не са обсъждани и не са част от предмета на спора. Заявените с исковата молба по т.д. №731/2025 г. пороци на процесните сделки не са и от категорията, за които съдът следи служебно. За да е налице преюдициалност, е необходимо да се докаже, че по обуславящото дело със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по обусловеното производство. Не може да се приеме, че с решението по т.д. №731/2025 г. ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право – предмет на защита по спряното дело, тъй като възражения за нищожност поради липса на съгласие и за унищожаемост поради измама на процесните сделки не са част от неговия предмет и е недопустимо да бъдат въвеждани във въззивното производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице основание за спиране на производството по в.т.д. №769/2025 г. по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд - София за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение