Решение № 32 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2013 г.

Решение № 32 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6489/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 142 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 194/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено решение от 09.05.2013 г. по гр. д. № 19/2013 г. на Кърджалийски районен съд и вместо това е постановено друго за отмяна на решенията на Общото събрание на собствениците на обекти в сграда, намираща се в режим на етажна собственост в [населено място], [улица], бл. "Р." - 3, вх. Б, взети на 23.12.2012 г. и обективирани в протокол от същата дата. С определение № 412 от 22.11.2013 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за изясняване на въпросите дали управителят на етажната собственост е от кръга на лицата, овластени да свикват Общо събрание и дали е легитимно събрание на етажната собственост, което е свикано от председателя на управителния съвет, а не от управителния съвет. Касационната жалба е подадена от Етажна собственост в сграда в бл. "Р." - 3, вх. Б в [населено място], представлявана от председателя на Управителния съвет О. Т. А., чрез пълномощника адв. Ч. Изложени са съображения за неправилност на решението. Според касатора управителят е представляващ управителния съвет и има право да свиква общо събрание на етажната собственост. Освен това, счита, че съдът е уважил иска въз основа на твърдения за незаконосъобразност, които не са наведени в исковата молба - според него доводи за нелегитимност на свикващия общото събрание орган, не са посочени при завеждане на делото. Ответницата М. Д. А. -Н. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост на бл. "Р. "-3, вх. Б, в [населено място], взети на 23.12.2012 г. Молбата за отмяна е подадена от собственика на апартамент № 34 М. А. -Н. като са изложени съображения за нарушения на закона при свикването и провеждането на общото събрание. Установява се, че общото събрание е свикано на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 З. от управителя О. А. като на ищцата е отправено писмено известие с дневния ред, получено от нея на 13.12.2013 г. На събранието ищцата не е присъствала, присъствал е нейния син Б. Н., който е упълномощен с пълномощно да я представлява със съвещателен глас, без да участва при формиране на кворум и без да гласува по дневния ред. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че на предходно събрание на етажната собственост на 05.12.2010 г. е избран управителен съвет /наименован домсъвет/, в състав: О. А. -председател /наименован домоуправител/, Г. Г. - касиер и И. П. - член. В заявление до [община] от 20.12.2010 г. по чл. 44 З. са предоставени данни за вписване в регистъра на сградите в режим на етажна собственост, като посочените органи на управление са: общо събрание на собствениците и управителен съвет, последният в състав от посочените по-горе лица, от които О. А. - председател. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че общото събрание на 23.12.2012 г. е свикано незаконосъобразно, тъй като свикването не е извършено от управителния съвет, който е избрания орган на управление, а еднолично от председателя на управителния съвет, който не притежава правомощия за това съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 З. По тези съображения съдът е отменил решенията на общото събрание в цялост, без да обсъжда наведените от ищцата доводи. По основанието за допускане на касационно обжалване. Законът за управление на етажната собственост /З./ предвижда две основни форми на управление на етажната собственост - общо събрание и/или сдружение на собствениците /редакция на чл. 9 З. след изменението в ДВ бр. 57/2011 г./. При първата форма органите на управление съгласно чл. 10 З. са: 1. общо събрание; 2. управителен съвет (управител). Според чл. 12, ал. 1 от същия закон Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от: 1. управителния съвет (управителя); 2. контролния съвет (контрольора). Чл. 19, З. сочи, че изпълнителен орган на етажната собственост е управителен съвет (управител); управителният съвет се състои от нечетен брой членове, определен с решение на Общото събрание, но не по-малко от трима, като членовете на управителния съвет избират помежду си председател. От горната уредба е видно, че законът дава възможност на Общото събрание на етажната собственост по своя преценка да избере колективен изпълнителен орган - управителен съвет или едноличен такъв - управител. Алтернативата за избор на управителен съвет или управител не е нова за нашето законодателство - по същия начин е уредена материята и в отменения ПУРНЕС - чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 6, чл. 17 и др. Следва да се приеме, че когато е избран колективен орган - управителен съвет именно той упражнява предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително по свикване на общото събрание съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 З. Съответно, когато е избран едноличен изпълнителен орган - управител, свикването на общото събрание се извършва от него. По касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в съответствие с даденото по-горе тълкуване на закона. Видно, че на 05.12.2010 г. Общото събрание на етажната собственост на бл. "Р." - 3, вх. Б, в [населено място] е избрало колективен изпълнителен орган за управление - тричленен управителен съвет, като О. А. е избран за негов председател. По този начин е регистрирана етажната собственост в регистъра по чл. 44 З. към [община]. При това положение свикването на Общото събрание на 23.12.2012 г. е следвало да бъде извършено от управителния съвет, а не еднолично от председателя му. Поканата би могло да изхожда от председателя, ако е взето решение на управителния съвет за свикване на общо събрание и председателят е упълномощен да изпрати покани на етажните собственици. По настоящето дело липсват такива твърдения. Общото събрание на 23.12.2012 г. е свикано от О. А., посочен като управител на етажната собственост, но видно от данните по делото същият е избран за председател на управителния съвет на етажната собственост и като такъв не разполага с правомощие сам да свиква общото събрание. Несъстоятелни са доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по основания за незаконосъобразност, които не са въведени в исковата молба. В нея на първо място е посочено, че етажната собственост е избрала тричленен управителен съвет, начело с председател, т. е. колективен изпълнителен орган, а отправената покана изхожда от управител, какъвто орган общото събрание не е избрало. При горните изводи, тъй като касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.