Определение № 702 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Г. и Л. Г. Г. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.П. З. от АК-Благоевград и касационна жалба вх.№ 2057/24.3.20 г, подадена от процесуалния им представител адв. Р. Д. срещу въззивното решение № 7 от 9.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 417/2018 г на Кюстендилски окръжен съд-Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 316/22.6.18 г по гр.дело № 2036/17 на Районен съд-Дупница. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, постановено по нередовна искова молба, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба Е. К. Л. от [населено място], [община] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от процесуалния й представител адв.А. Б. от АК-Благоевград.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. От данните по делото се установява следното: Е. Л. и Т. Г. са дъщери на С. Л. починала на 11.5.2017 г, която приживе е притежавала еднофамилна жилищна сграда на 63 кв.м в поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 600 кв.м в [населено място], [община].На 10.5.17 г С. Л. е упълномощила дъщеря си Т. Г. да се разпорежда със собствения й имот в това число да го продаде сама на себе си.Пълномощното е оформено извън нотариалната кантора, а упълномощителката е поставила палеца си поради невъзможност да изпише трите си имена.На 11.5.2017 г С. Л. чрез пълномощника си Т. Г. е продала на Т. Г. през времетраенето на брака й с Л. Г. процесния имот за сумата 4500 лв, при данъчна оценка на същия 4458, 20 лв.В същия ден прехвърлителката е починала. Предмет на делото са искови претенции по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и по чл.31 ал.1 ЗЗД за нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка на и продажбата.Първоинстанционният съд е уважил до размера на 1/2 ид.част евентуалния иск за нищожност, поради накърняване на добрите нрави.Решението е потвърдено от въззивния съд. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: На л.31 от делото на РС-Дупница е представена данъчна оценка на имота в [населено място], [община], представляващ сграда от 63 кв.м и дворно място от 600 кв.м, видно от която данъчната оценка на същия възлиза на 3456, 20 лв-обстоятелство, което не е било спорно между страните.В кориците на делото не се съдържат данни така определената цена на иска пред първоинстанционния съд да е била променяна в хода на съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Обстоятелството, че цената на исковите претенции е под 5000 лв., обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване. Погрешното посочване във въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване не създава права за страните. По горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите дължат на ответницата разноски, сторени пред ВКС в размер на 600 лв. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение