Определение № 918 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2023 г.

Производството е по чл.307 и чл.309 ГПК. Образувано е по молба вх. 261079 от 27.02.2023 г. на Т. Н. Н. за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1086 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 1758/2020 г. на Варненския окръжен съд по извършване на делбата. В молбата и уточненията към нея вх. № 261220 от 09.03.2023 г. и вх. № 261907/12.04.2023 г. има и искане за спиране на изпълнението на решението. Ответникът в производството В. Н. А. оспорва молбата. Счита, че тя е просрочена и че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за уважаването й. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима. Съображенията са следните: С атакуваното решение № 1086 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 1758/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2476/30.05.2018 г., поправено с решения № 1160/20.03.2019 г. и № 3451/24.07.2019 г. по гр. д. № 10762/2016 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е постановено да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба имоти – лозе с площ от 896 кв. м., находящо се в землището на [населено място],[жк], местност „Б.-юг“, и апартамент № ***в [населено място], [улица], вх.А, ет.5; в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. Н. Н. срещу В. Н. А. по чл.12, ал.2 ЗН за сумата от 38 400 лв. и по чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 3600 лв., както и в частта, имаща характер на определение, с което са постановени привременни мерки: Т. Н. е осъдена да заплаща на В. А. по 100 лв. месечно за ползването на апартамента, а В. А. е осъдена да заплаща на Т. Н. по 30 лв. за ползването на лозето. С определение № 341/25.07.2022 г. по гр. д. № 4579/2021 г. на ВКС, II-ро г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по изнасяне на имотите на публична продан и по претенцията с правно основание чл.12, ал.2 ЗН. Касационната жалба на Т. Н. е оставена без разглеждане в частта по иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и по привременните мерки. Определението на ВКС е обжалвано в частта, с която касационната жалба на Т. Н. е оставена без разглеждане. Това определение е потвърдено с определение № 4402/19.12.2022 г. на ВКС, I-во г. о. При тези данни следва да се приеме, че въззивното решение е влязло в сила на 25.07.2022 г. в частта по извършване на делбата и по иска по чл.12, ал.2 ЗН, когато не е допуснато до касационно обжалване от ВКС, а в частта по иска по чл.30, ал.3 ЗС и по привременните мерки е влязло в сила на 19.12.2022 г., когато частната жалба срещу преграждащото определение на първия тричленен състав на ВКС е оставена без уважение от втория тричленен състав. Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена на 27.02.2023 г. Видно от съдържанието на тази молба, тя се отнася за онази част от въззивното решение, което има за предмет извършването на делбата /Съответно – искането за спиране на изпълнението касае недвижимите имоти – апартамент и гараж/. В тази част молбата за отмяна е просрочена. Въззивното решение по извършване на делбата е влязло в сила на 25.07.2022 г., а молбата за отмяна е подадена на 27.02.2023 г., след изтичане на тримесечния срок по чл.305, т.5 ГПК. Касационното производство е било образувано по жалба на Т. Н. и тя е трябвало да следи за актовете на ВКС, които ще бъдат постановявани по него, тъй като те не се съобщават на страните. Определението по чл.288 ГПК е постановено на 25.07.2022 г. и от тази дата молителката се счита за уведомена за него, съответно от тази дата започва да тече тримесечният срок по чл.305, т.5 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по извършване на делбата. Просрочието на молбата за отмяна налага връщането й като процесуално недопустима. След като няма да се образува производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата, не следва да се допуска и исканото спиране на изпълнението на това решение, като молбата по чл.309, вр. чл.282, ал.2 ГПК се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,