Определение № 46 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2767/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 353 от 03.11.2021 г. по в.т.д.№ 18/2021 г. на АС – Велико Търново за издаване на изпълнителен лист в полза на ЕРОС ЕООД въз основа на подлежащ на изпълнение невлязъл в сила съдебен акт, а именно – постановеното по делото решение № 239/14.10.2021 г. В частната жалба се съдържат оплаквания, че това разпореждане е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизвод-ствените правила, въз основа на които се моли за неговата отмяна и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. По-конкретно се твърди, че жалбоподателят е изпратил по пощата на 03.11.2021 г. касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, ведно с молба за спиране на изпълнението му, но преди да има произнасяне по тази молба апелативният съд незаконосъобразно е издал изпълнителен лист в полза на насрещната страна. Така е нарушил правото на защита на частния жалбоподател, тъй като междувременно въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 656/2021 г. по описа на ЧСИ Д. К., по което е наложен запор върху банковите сметки на дружеството и присъдените суми са събрани. Против частната жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЕРОС ЕООД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на същата. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. При издаване на изпълнителен лист по чл.404 т.1 предл.2 ГПК в срока за обжалване на решението въззивният съд не е длъжен да следи, дали е постъпила касационна жалба, дали е направено искане за спиране по чл.282 ал.2 ГПК, както и дали същите са редовни. Процедурата по издаване на изпълнителен лист е изчерпателно уредена в чл.406 ГПК и в настоящия случай е спазена. Оплакванията в частната жалба не са относими към законосъобразността на обжалваното разпореждане, освен това са и неоснователни сами по себе си. Видно от данните по делото, изпълнителният лист е бил издаден преди касационната жалба да постъпи в АС – Велико Търново, а молбата за спиране на изпълнението на обжалваното решение е била нередовна, включително поради това, че от страна на жалбоподателя не е било внесено дължимото обезпечение по сметка на ВКС. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение