Решение № 223 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. И. С., гр. П., за отмяна на влезли в сила решения: № 2 от 28.01.2008г. по гр.д. № 157/2007г. на РС-Пещера и решение №385 от 04.06.2008г. по гр.д.322/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд. Ответниците по молбата не са изразили становище. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на РС-Пещера на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК и с доводи, че е неправилно. Твърди, че към момента на смъртта си наследодателят е бил жител на София и делото е било подсъдно на СРС. Пълномощникът и направил искане за включване в делбената маса на още един имот, но искането било немотивирано отхвърлено. Налице е ново писмено доказателство – нот.акт № 124/1998г., което е от значение за решаване на делото във фазата на разпределяне на имотите. Освен това сочи, че е нарушено правото и на защита поради злепоставяне и ненадлежна защита на интересите и от пълномощника и – адвокат Я. Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК като двуфазно, следва да се постанови определение по допустимостта на молбата. Налице са предпоставките на закона за допускане на същата до разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.