Определение № 2353 от 31.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 500/2026 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от [община] чрез процесуален представител адвокат В. Ц., с която са предявени срещу „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, регистрирано в Република Украйна, [населено място] евентуално обективно съединени искове за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от Закона за арбитража на арбитражно решение № 2-104 от 03.07.2025 г. по арб. дело № 2-04/2025 г. на арбитър „ad hoc“ Х. П.. В исковата молба се твърди, че с арбитражното решение [община] е осъдена солидарно с „Легия“ ЕООД да заплати на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД сума в размер 297 550 лв., представляваща неплатени действително извършени СМР по договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Г., Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по проформа фактура № 52/10.09.2015 г., фактура № 20/31.07.2020 г. и Акт № ОП2-003/05.08.2015 г. За ОП № 2 – СМР [населено място]. Исковата молба е била нередовна, поради което с разпореждане № 394 от 18.02.2026 г. на Председателя на I т. о. на ВКС е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да представи: 1/ екземпляр от депозирана искова молба с вх. № 3381/18.02.2026 г., подписана с КЕП от лицето, което подава молбата; 2/ платежен документ за внесена държавна такса в размер 1% от цената на иска или 1 521.35 евро; 3/ на основание чл. 128, т. 3 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, а предвид обстоятелството, че процесуалното действие по подаване на исковата молба е извършено в електронна форма, и в случай че ищецът не желае да представи препис на хартиен носител, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 3.90 евро съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 73, ал. 3 вр. чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея на хартиен носител; 4/ доказателства за правосубектността на соченото като ответник „Евро Интегра Консулт“ ЕООД – дружество, регистрирано в Украйна, за неговите адрес и законни представители или пълномощници. Ищецът изрично е бил предупреден, че при неизпълнение на дадените указания за изправяне нередовностите на исковата молба същата ще бъде върната. Съобщението с приложен препис от разпореждането с дадените указания е надлежно връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 04.03.2026 г., като в указания едноседмичен срок с молба с вх. № 4623/09.03.2026 г. [община] е изпълнила указанията относно представяне на платежно нареждане за сумата 3.90 евро съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и за представяне на доказателства за правосубектността на соченото като ответник „Евро Интегра Консулт“ ЕООД. По отношение на дължимата за производството държавна такса в размер 1 521.35 евро ищецът е направил искане за продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за отстраняване на тази нередовност с шест месеца. С определение № 854 от 20.03.2026 г. по настоящото дело е продължен указания на ищеца [община] срок по чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане № 394 от 18.02.2026 г. на Председателя на I отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд за представяне на доказателства по делото за внасяне по сметка на ВКС на дължимата по исковата молба държавна такса в размер 1 521.35 евро с три месеца, считано от датата на изтичането му, т. е. от 11.03.2026 г., на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, като молбата е оставена без уважение в останалата част - за продължаване на срока за период над три месеца до исканите шест месеца. Моментът, от който започва да тече продълженият /новоопределеният/ на основание чл. 63, ал. 2 ГПК срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен. Началният момент на продължения срок е определен с изрична правна норма - от изтичане на първоначалния срок, поради което за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. Такова задължение съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК той има само по отношение на актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. По въпроса дали съдът дължи уведомяване на страната за продължен срок по подадена от нея молба по чл. 63 ГПК е формирана константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове /напр. определение № 1210/04.12.2023 г. по ч. т. д. № 753/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 364/27.06.2018 г. по ч. т. д. № 1656/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 547/04.12.2012 г. по ч. гр. д. № 570/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 342/26.04.2010 г. по ч. т. д. № 304/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, в смисъл, че страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда по подадената от нея молба за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК и препис от разпореждането не следва да се изпраща. В конкретния случай началният момент, от който започва да тече продълженият срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба /представяне на доказателства за внесена държавна такса в определен размер/, е посочен изрично в определение № 854 от 20.03.2026 г. по настоящото дело - от датата на изтичане на предоставения едноседмичен срок, т. е. от 11.03.2026 г. Продълженият с определение № 854 от 20.03.2026 г. по т. дело № 500/2026 г. на ВКС, ТК, Второ отделение срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба с три месеца е изтекъл на 11.06.2026 г. До изтичането на продължения срок и към настоящия момент указанието за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 1 521.35 евро, дължима съгласно чл. 48, ал. 5 ЗАрб /ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г./ във връзка с чл. 18, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /нова, ДВ, бр. 99 от 21.11.2025 г./, не е изпълнено. Поради това и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. По подадената от ищеца [община] молба вх. № 14459/07.07.2026 г. за възстановяване на срока за внасяне по сметка на ВКС на дължимата по исковата молба държавна такса на основание чл. 64, ал. 2 ГПК съдебният състав ще се произнесе след влизане в сила на определението за връщане на исковата молба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение