Определение № 9228 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2026 г.

ВАСОсмо отделение29.09.2026 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на Българска народна банка за изменение на решение № 8412 от 29.07.2026 г., постановено по адм. д. № 1646/2026 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Българска народна банка (БНБ), чрез адв. Я. Антонова за изменение на решение № 8412 от 29.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1646/2026 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), в частта за разноските.

Иска решението да бъде изменено като бъдат присъдени в полза на БНБ следните суми:

  1. сумата от 6 102.01 евро, представляваща сборът от сторените съдебно-деловодни разноски от БНБ в производството по адм. д. № 12597/2021 г. по описа на АССГ, в производството по адм. д. № 684/2025 г. по описа на ВАС, както и в производството по адм. д. № 7296/2025 г. по описа на АССГ;
  1. сумата от 2 641.20 евро, представляваща сторените от БНБ съдебно-деловодни разноски в производството по адм. д. № 1646/2026 г. по описа на ВАС.

В условията на евентуалност, моли на основание чл. 247 ГПК, вр. чл. 144 АПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, тъй като съдът не е бил сезиран с частна жалба във връзка с присъдените от АССГ съдебно-деловодни разноски в полза на БНБ.

По изложени в молбата аргументи обосновава искане, за изменение на решението в горния смисъл и за присъждане на претендираните разноски, така както са посочени.

Ответникът – Д. Л. А., в представен по делото писмен отговор, оспорва искането и счита същото за неоснователно.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Искането е подадено от надлежна страна, в срок и поради това е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

От данните по делото се установява, че първоначално исковата молба на Д. Л. А. срещу БНБ е била входирана в Софийски градски съд (СГС) на 20.06.2019 г.

С определение № 3520 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 8203/2019 г., производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на АССГ.

С протоколно определение № 210 от 01.11.2021 г. по адм. д. № 7951/2020 г., АССГ е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред 5-членен смесен състав на ВАС и ВКС.

С определение № 63 от 17.12.2021 г. по адм. д. № 54/2021 г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС, АССГ е определен за компетентен съд да разгледа исковата молба на Д. Л. А..

Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Д. Л. А. срещу БНБ, с която е предявен иск за присъждане на 43 101 лв. представляващи неимуществени вреди настъпили от незаконосъобразното бездействие на БНБ и сумата от 1 000 лв. представляваща лихва за забава за периода 20.06.2016 г. - 20.06.2019 г., както и присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 37125 от 11.11.2025 г. постановено по адм. д. № 7296 по описа на АССГ за 2025 г. е отхвърлен искът на Д. Л. А. и е осъдена да заплати на БНБ сумата от 11 934.50 лв., деловодни разноски.

ВАС с решение № 8412 от 29.07.2026 г. по адм. д. № 1646/2026 г. е отменил решение № 37125 от 11.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7296 по описа на АССГ за 2025 г. само в частта, в която Д. Л. А. е осъдена да заплати на БНБ сума в размер на 11 934.50 лв., представляваща деловодни разноски за цялото съдебно производство и е оставил в сила решение № 37125 от 11.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7296 по описа на АССГ за 2025 г. в останалата му част.

В законоустановения срок БНБ е направила искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските.

В мотивите на решението, чието изменение се иска са изложени мотви за причините поради които не се присъждат разноски в полза на БНБ. В допълнение на вече казаното, настоящият състав намира следното:

В ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските дължими в производствата по този закон. Изричната законова регламентация на отговорността за разноски в производствата по обезщетение, изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, при отхвърляне на иска разноските по производството се заплащат от ищеца. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в редакцията на текста, преди изменението (обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), при уважаване на иска ответникът е задължен да заплати внесената държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно уважената част на иска.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), която регламентира възможността ищецът да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Законодателните промени в чл. 10 ЗОДОВ, действат занапред, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗОДОВ, което означава, че неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. В случая е било налице неприключило производство по смисъла на § 6 ПЗР на ЗОДОВ, при което ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. д. № 416/2022 г., адм. д. № 7870/2022 г., адм. д. № 11247/2025 г. и др.

Това прави искането на ответника по иска за изменение на решението в частта за разноските неоснователно.

Неоснователно е и искането да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, тъй като съдът не е бил сезиран с частна жалба, във връзка с присъдените от АССГ съдебно-деловодни разноски в полза на БНБ. Делото пред Върховен административен съд е било образувано по подадена касационна жалба от Д. Л. А., чрез адв. С. Димитров срещу решение № 37125 от 11.11.2025 г. постановено по адм. д. № 7296 по описа на АССГ за 2025 г. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, вкл. и в частта за разноските, поради което решаващият състав е дължал произнасяне по спора и в тази част, като е изложил подробни мотиви за недължимост на разноските.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

10