Определение № 6558 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, представлявано от Д. А. Вуковска – председател на управителния съвет, против Разпореждане от 08.05.2026 по вх. № 10394/09.04.2026 г. на Председателя на Седмо отделение при Върховния административен съд. С оспореното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 10394/09.04.2026 г. по описа на ВАС, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Сдружение гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ срещу Определение № 3205/23.03.2026 г., постановено по административно дело № 2375/2026 г. на Върховен административен съд, Седмо отделение. Жалбоподателят сочи нищожност, недопустимост и неправилност на разпореждането, с твърдения, че макар и бланкетно в частната му жалба били посочени касационни основания по чл. 209, т. 1- 3 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Преди да постанови процесното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1, във връзка с ал. 8, във връзка с чл. 231 АПК, Председателят на Седмо отделение при Върховния административен съд с нарочно разпореждане от 17.04.2026 г. е оставил без движение частната жалба на сдружението, насочена срещу посоченото по-горе определение, тъй като е страдала от нередовности. Дадени са подробни, ясни и конкретни указания за отстраняването им, а именно в 7-дневен срок да се представи документ за внесена държавна такса, частната жалба да се приподпише от адвокат с приложено пълномощно за приподписването, да се изложат точно и мотивирано пороците на акта, които съставляват основания за неговата отмяна с препис за насрещната страна. Жалбоподателят изрично е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок, частната жалба ще бъде върната. Съобщението с указанията е редовно връчено на адресата чрез законния му представител на 27.04.2026 г., като в законоустановения 7-дневен срок са изпълнени частично същите чрез представяне на вносен документ за дължимата държавна такса и представена приподписана от адвокат частна жалба с пълномощно за това. В указания срок не са посочени точно и мотивирано пороците на обжалваното определение, което е мотивирало Председателя на Седмо отделение да постанови разпореждане, с което поради неотстраняване на пропуските в частната жалба в цялост е върнал същата. Оспореното разпореждане е правилно. Съгласно препращащата норма на чл. 231 АПК по отношение на частните жалби се прилагат правилата за редовност и допустимост на касационните жалби, регламентирани чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, жалбата трябва да съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на обжалвания съдебен акт, които съставляват касационни основания. В случая в частната жалба са изложени бланкетно пороците на оспореното определение, както се признава и в настоящата частна жалба. Под „мотивирано посочване на конкретните пороци“ на съдебния акт, съставляващи основания за касирането му, следва да се има предвид да бъдат посочени тези конкретни процесуални действия, пропуски или нарушения на съда, които според спецификите на правния спор определят акта му като нищожен, недопустим или неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Не е достатъчно в частната жалба да се изредят формално и бланкетно основанията по чл. 209 АПК за да се изпълни изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, както е сторено в случая, а следва да се посочи с необходимата за случая конкретика защо оспорващият счита атакуваното определение за нищожно, недопустимо или неправилно. В преклузивния 7-дневен срок по чл. 213а, ал. 1 АПК жалбоподателят не е изпълнил в цялост указанията на съда да посочи мотивирано конкретните пороци на оспорения от него съдебен акт, съставляващи основания за отмяна. Изискванията по чл. 212 АПК са процесуални изисквания за редовност на всяка жалба, за които съдът е длъжен да следи служебно. Редовността на частната жалба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба и след като не е отстранена нередовността й в изложения по-горе смисъл, въпреки изричните и ясни указния, правилно и в съответствие с чл. 213а, ал.1, изр. 2 АПК, е постановено нейното връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 8 АПК, при оспорване на съдебен акт на тричленен състав на Върховния административен съд, правомощията по ал. 1, 2 и 4 се упражняват от председателя на съответното отделение, поради което неоснователно се сочи нищожност и недопустимост на процесното разпореждане. С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,