Определение № 8794 от 31.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2026 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуаления кодекс (АПК), приложим на основание §40 от ПЗР на ЗИД на АПК. Образувано е по молба, подадена на 03.07.2026г от адвокат Г. Георгиев – САК с искане за изменение на решение № 7387/ 02.07.2026г, постановено по адм. дело № 4934/ 2026г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските като се увеличи размерът на присъденото му адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - „Алфа Комерс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Кръстьо Кючуков“ № 3, чрез пълномощника адвокат Р. Младенова, в подадено писмено възражение оспорва молбата като неоснователна с подробно изложени съображения. Върховният административен съд, шесто отделение, намира молбата за изменение на решението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 7387/ 02.07.2026г, постановено по адм.дело № 4934/ 2026г. по описа на Върховния административен съд, чието изменение се иска, е по касационна жалба от„Алфа комерс“ ООД, гр. Шумен е оставено в сила решение № 1750/ 08.12.2025г по адм. д. № 258/ 2025г по описа на Административен съд Шумен и дружеството е осъдено да заплати на адвокат Г. Георгиев - САК, с личен номер 1300681010 сумата 255 евро, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При наличието на тези предпоставки съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат по критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон (каквато не е приета до настоящия момент). В предписанието на чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) от Закона за адвокатурата са дефиницирани следните критерии за определяне на адвокатските възнаграждения: 1) фактическата и правна сложност на случая; 2) засегнатия интерес; 3) условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4) квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно §1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая, когато работата е свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Действително, според цитираното от молителя Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тези случаи не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Няма пречка обаче Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвидените в нея стойности да се ползват като базови ориентири. В нормата на чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредбата е предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване, какъвто е предметът на спора по делото, възнаграждение от 255 евро. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция спрямо спорове, очертани от същата нормативна рамка, в която не са събирани нови доказателства и е проведено едно съдебно заседание без присъствието на адвоката. В това производство процесуалният представител е изготвил само писмен отговор на подадената касационна жалба в законоустановения срок. Не на последно място следва да се отбележи, че за първата инстанция, в която са правени доказателствени искания и събирани писмени доказателства, при съобразяване с обема на оказаното правно съдействие на адвокат Георгиев за оказаната безплатна правна помощ е присъдено възнаграждение в 260 евро. С оглед на изложеното, определяйки размер на дължимото адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, равняващ се на сумата от 255 евро, настоящият състав на Върховния административен съд е извършил съответна на материалния закон правна преценка. По тези съображения искането за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Георгиев по чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от тези мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение