Определение № 38 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. И., чрез юрисконсулт М. П., с искане да бъде изменено определение № 787 от 18 юни 2013 г. в частта му за разноските. В молбата се поддържа искане за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за насрещната страна предвид прекомерността му съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и определянето му в размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Н. Р. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., взема становище за неоснователността на жалбата предвид взетото в отговора на касационната жалба отношение не само по изложението на касационните основания, но и по касационната жалба по същество, както и невъзможността да се прогнозира изхода на спора по допускане на обжалването. Поради значението на въпроса за приложението на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и § 2 от Наредба № 1/2004 г., производството по делото беше спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2012 г., ОСГТК, и съответно възобновено с определение № 331 от 26 ноември 2013 г. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК. С определение № 787 от 18 юни 2013 г. във връзка с недопускането на касационното обжалване на въззивното решение и сторено искане от ответника Н. за заплащане на сторените във връзка с касационното обжалване разноски, съдът в настоящия си състав осъди молителя да заплати на Н. сумата от 810 лева разноски по договор за правна защита и съдействие. Искането е основателно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГТК, т. 16, по всички трудови дела намира приложение правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото тълкувателно решение, т. 3, ВКС още приема, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на закона делегация с издаването на Наредба № 1/2004 г., а § 2 ДР на наредбата надхвърля рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране от съда и се допълва разпоредбата на ГПК, за което не са делегирани правомощия на Висшия адвокатски съвет. Молителят излага изрични съображения за прекомерност на заплатеното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Според представения договор за правна защита и съдействие с уговорено представителство и защита, в т.ч. предявяване и приподписване на отговор на касационното обжалване, ответникът в касационното производство е заплатил 810 лева. Минималната работна заплата в страната към момента на сключване на договора – 1 ноември 2012 г., определен с ПМС № 300/10 ноември 2011 г., е бил 290 лева. Процесуалният представител на страната е изготвил отговор на касационната жалба с доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване и неоснователност на самата касационна жалба, и е представена обвързваща съдебна практика. Касационното обжалване не е допуснато. При тези обстоятелства следва да се приеме, че делото в конкретната хипотеза не се отличава с правна и фактическа сложност (като пример за това в посоченото ТР се приема, че задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен), усилията на адвоката са се ограничили само до изработването на отговор на жалбата, поради което договореното възнаграждение е прекомерно като размер, и следва да се присъди такова от 290 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение