Определение № 134 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А. срещу решение № 96 от 19.04.2016 г., постановено по в. гр.д. № 87 по описа за 2016 г. на Добричкия окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 146 от 19.11.2015 г. по гр.д. № 551 по описа за 2012 г. на Балчишкия районен съд за осъждане на касаторите да предадат на [община] на основание чл.34 от ЗЗД вилно място с площ от 455 кв.м., представляващо УПИ № IV-340, кв.37 по ПУП на в.з. „Изгрев“, [населено място]. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: Въззивното решение е постановено по предявения от [община] против касатора иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожен договор. Съгласно удостоверение № 1862 от 27.08.20212 г., находящо се на стр.26 по описа на гр.д. № 551/2012 г. на Балчишкия районен съд, данъчната оценка на подлежащия на връщане урегулиран поземлен имот възлиза на 3 706,48 лв. Следователно искът е с цена под 5 000 лв. и е за облигационно право, а не за собственост или за друго вещно право и не е съединен с такива искове. В този случай е приложимо е общото правило на чл.280, ал.2, т.1, предложение първо от ГПК/редакция Д.В., бр.50 от 2015 г. от ГПК/, според което второинстанционното решение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо следва да се приеме, че жалбата е подадена срещу необжалваемо решение, поради което е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение