Решение № 2234 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците И. Иванова и Ю. Борисова – главни юрисконсулти в дирекция „Правни дейности“, срещу Решение № 11455/ 22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1879/ 2025 г. по описа на Административен съд – Варна, XXII състав, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, след като е установил фактическата обстановка, Административен съд - Варна неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че съгласуването с Нотариалната камара е предвидено като „задължение на министъра на правосъдието да уведоми този орган“ и недепозирането на становище от Нотариалната камара в 14-дневния срок не представлява пречка административният орган да се произнесе по искането на нотариуса за преместване. Настоява, че подобно тълкуване на разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) противоречи на волята на законодателя и смисъла, който той е вложил в посочената разпоредба. Счита, че липсата на съгласуване е обективна пречка за произнасянето на Министъра на правосъдието, с оглед на което иска отмяна на първоинстанционното решение. Добавя, че с вх. № 94-Й-52/ 02.09.2025 г. е подадено ново заявление от Й. С. до Министъра на правосъдието за преместване в района на Районен съд – София, от което извлича, че не била ясна волята на нотариуса къде желае да бъде преместен и това допълнително затруднявало произнасянето на органа. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса за касационно обжалване. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт И. Иванова, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответника. Ответникът, Й. О. С., чрез адв. Г. Амуджиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Амуджиев, който оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като представя договор за правна защита и съдействие в този смисъл. Върховна касационна прокуратура не изпраща представител. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Й. О. С., като е отменил Мълчалив отказ на Министъра на правосъдието по Заявление вх. № 94-Й-52#6/ 01.07.2025 г. и е върнал преписката на органа за произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с мотивите на съда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че няма спор, че жалбоподателката е нотариус, вписан от 2015 г. в Регистъра на Нотариалната камара под рег. № 717, с район на действие – Районен съд – Шумен. Посочил е, че на 01.07.2025 г. тя е сезирала Министъра на правосъдието с искане по реда на чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност за преместване в район на действие – съдебен район на Районен съд – Варна, като е описал подробно изложените от жалбоподателката причини за искането. Отразил е, че по повод Заявлението на Й. С. е изпратено от Министъра на правосъдието до председателя на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара (НК) на Република България писмо с рег. № 94-Й-52#8/24/ 22.07.2025 г., с което е изискано становище по смисъла на чл. 34б, ал. 4 от ЗННД за съгласуване, но отговор от НК не е постъпил. Изрично е указал в съдебното решение, че до приключване на устните състезания по делото не са постъпили доказателства за извършване на други процесуални действия (извън писмото до НК), нито доказателства за постановен изричен акт по Заявлението на нотариуса. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е стигнал до извода, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК на Министъра на правосъдието, т.е., че е налице годен предмет за обжалване. Приел е след анализ на чл. 34б от ЗННД, че мълчаливият отказ е в нарушение на чл. 34б, ал. 4 ЗННД, изискващ произнасяне с изричен акт, който следва да е надлежно мотивиран, дори и в случаите, когато на заявителя се отказва да бъде преместен в друг съдебен район, което нарушение е съществено такова на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК. В резултат е отменил мълчаливия отказ, като е приел, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяната му делото следва да бъде изпратено на Министъра на правосъдието за ново разглеждане на подаденото от Й. С. Заявление от 01.07.2025 г., като е дал подробни указания на административния орган какви действия следва да бъдат извършени, за да се осъществи надлежна преценка за основателността или не на отправеното искане и е определил срок за произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Министъра на правосъдието е на основание чл. 34б, ал. 1 и сл. ЗННД, който е компетентният орган да издаде заповед за преместване на нотариус от един район на действие в друг, при наличието на важни причини и открито място по чл. 10 ЗННД, съобразно текста на чл. 34б, ал. 4 ЗННД. Съгласуването с Нотариалната камара, уредено в текста на чл. 34б, ал. 4 ЗННД, е предвидено като задължение на Министъра на правосъдието да уведоми този орган за становище, което в случая е направено. Произнасянето му обаче не е обвързано от даденото, респ. недадено такова становище от Нотариалната камара до крайния срок за това произнасяне, което налага извода, че Министърът на правосъдието дължи произнасяне в указания срок и без да е постъпило становище от НК, като при непроизнасяне от негова страна се формира мълчалив отказ - годен предмет на обжалване. Отделен е въпросът, че в случая искането за съгласуване е отправено извън 14-дневния срок за произнасяне на административния орган, като отговор не е постъпил, вкл. и по времетраенето на първоинстанционното съдебно производство. С оглед изложеното, като е приел, че е налице мълчалив отказ, съдът е постановил допустимо решение. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на решението с твърдението, че няма мълчалив отказ, тъй като липсата на становище от Нотариалната камара препятствало произнасянето. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че министърът дължи произнасяне в посочения законов срок и без постъпило становище от помощния орган – НК, като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Административният орган, за да изпълни задължението си по закон, е необходимо да прояви активност, да изпрати искане за съгласуване по подадено до него заявление за преместване, още при постъпване на заявлението, а не след изтичане на срока за произнасяне и при установяване, че липсва своевременен отговор, да изпрати напомнително писмо. Да се възприеме обратното становище и да се чака неизвестен период от време за становище на НК, противоречи на законодателната уредба за изрична компетентност на министъра, за определен срок на произнасяне и на целта на закона – да се съобразят разписаните в чл. 34б, ал. 2 от ЗННД причини, чрез надлежното им установяване, да се извърши преценка за наличието или не на условия за преместване на нотариуса, като му се предостави възможност, ако са налице предпоставките за това, да продължи да изпълнява своята дейност в друг район на действие. Анализът сочи, че правните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ са правилни, поради което не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД касаторът дължи изрично произнасяне под формата на заповед, която се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, предвиден от законодателя във формата на заповед, по всяко заявление на нотариус с искане за преместването му от един район на действие в друг, независимо от това дали със заповедта си административният орган уважава искането за преместване или отказва да уважи същото поради липсата на материалноправните предпоставки за това. Законът изисква същата заповед да бъде връчена по реда на ГПК на молителя. Нормата на 34б, ал. 2 от ЗННД е специална по отношение на АПК и задължава административния орган да се произнесе задължително изрично в писмена форма, независимо от съдържанието на волеизявлението си. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават министъра на правосъдието да се произнесе мотивирано с писмен акт по заявлението за преместване, с което е сезиран, като изследва наличието или липсата на обективните и субективни предпоставки за уважаването му. В този смисъл разпоредбата на чл. 34б от ЗННД е специална по отношение чл. 21, ал. 4 от АПК и дерогира приложението на последния, като изключва възможността за законосъобразно формиране на мълчалив отказ. С оглед на това, поради неспазване на формата за произнасяне по подаденото заявление за преместване на нотариус, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК, както правилно е приел съдът. Допуснатото нарушение на специалната норма на чл. 34б, ал. 4 ЗННД е достатъчно, за да обоснове постановения резултат, а именно отмяна на мълчаливия отказ, без да се разглеждат основанията по същество за наличие на условията за преместване на нотариуса. Като е отменил мълчаливия отказ, съдът е постановил правилно решение, вкл. и в частта с която преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върната на органа за произнасяне с изричен акт и в определен срок. За пълнота настоящият състав намира за необходимо да посочи, че последващото заявление няма как да е пречка за произнасяне по предходното, поради което направеното в касационната жалба възражение, че наличието му затруднява административния орган при произнасянето му, е неоснователно. Това последващо заявление е налице единствено и само поради липса на произнасяне по заявлението от 01.07.2025 г. То е предмет на отделно административно производство, образувано много, след като е изтекъл срокът за произнасяне по заявлението, предмет на настоящото производство. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и изрично представените пред касационната инстанция доказателства, следва да бъде уважено искането на адв. Амуджиев за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон. Претендираната от адв. Амуджиев сума според списъка за разноски е в размер на 1200.00 евро с ДДС. Съдът, като съобрази предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на възнаграждения, чл. 8, ал. 3 – в размер на 1000.00 лв. или 511.29 евро, както и предмета на делото, приключването му в едно съдебно заседание, намира възражението на касатора за основателно и счита, че следва да определи възнаграждение за адвоката в размер на 511.29 евро за процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,