Определение № 784 от 05.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3097/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. К. от [населено място], общ.П., против определение № 1843/17.07.14 г. по гр.д. № 1550/14 г. на САС, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските. Ответното АД е подало отговор, че частната жалба е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По искането на ищцата-жалбоподател, с обжалваното определение е прието, че след като е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, поради неоснователност и на двете въззивни жалби, никоя от страните няма право на разноски. Обжалваемият интерес за всяка от страните се формира не само от размера на претенцията по собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по противната жалба, срещу която страната се е защитавала. Така общия за всяка страна обжалваем интерес се формира от интереса от защита на собствената и срещу противната жалба-чл.78,ал.1 и 3 ГПК. Съдът изрично е посочил, че не споделя опр. по ч.т.д.762/14 на І т.о. Частният жалбоподател се позовава точно на това опр., с което е прието, че в тази хипотеза въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената част на др.страна. Пропорционално на тази част се определя размера на дължимите разноски. Настоящият състав на ВКС-І т.о., в конкретния казус при две въззивни жалби на насрещните страни, които не са уважени, приема обжалваното определение за правилно. Това е така, защото справедливото възмездяване за разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора, а не с оглед разликата в размера на индивидуално договорените възнаграждения за защита от адвокат. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, ВКС-І т.о.