Определение № 1991 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 780/19.04.2023 г. по гр.д. № 1360/2023 г., с което Върховният касационен съд е оставил без разглеждане молба вх. № 310608/09.11.2022 г. на И. Л. Л. и И. Л. Л. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на касационното решение № 50172/10.10.2022 г. по гр.д. № 4145/2020 г. Определението се обжалва от И. Л. и И. Л. с довод, че определението е неправилно, доколкото представеният към молбата за отмяна документ (декларация от 28.08.2014 г. от И. Ц. М.) не е приеман като доказателство и не е приобщен по реда, по който се приобщават материалите по прокурорска преписка. От ответника по частната жалба Б. В. Ч. не е постъпил отговор. Настоящият състав я намира с допустим предмет (определението е преграждащо в смисъла по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна (жалбоподатели са лицата, поискали влязлото в сила решение да бъде отменено), спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но тя е неоснователна. Съображения: Предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че декларацията от 28.08.2014 г. е негодна да осъществи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е обсъдена в мотивите на лист 11 от постановеното първоинстанционно решение. Настоящият състав също намира, че документ, обсъден в решение, постановено при инстанционното разглеждане на делото, е негоден да удовлетвори изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не води до различен извод доводът в частната жалба, че декларацията не е била приета по делото, нито по надлежния ред са били приобщени материалите по прокурорската преписка, която я съдържа. Чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не допуска отмяна на влязло в сила решение поради грешки на съда по приемане на доказателствата. Аргументът, че декларацията и нейното съдържание са известни по приключилото дело, пряко следва от съдържанието на първоинстанционното решение. В съответствие с разясненията в т. 10 от ТР № 7/31.072017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ГПК) и обжалваното определение следва да се потвърди.