Решение № 4984 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 555/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК 130460283 със седалище гр. София срещу Решение № 36785 от 07.11.2025 г. по адм. дело № 5921/2025 г. на Административен съд София–град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 4218 от 02.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи, изложени в първоинстанционната жалба, както и че не е съобразил свидетелските показания. Касаторът твърди, че е било ограничено правото му на участие в административното производство, тъй като не е имал възможност да се запознае с фактическите констатации на органа и събраните от него доказателства. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. По горните съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № 4218 от 02.05.2025 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП на „Йеттел България“ ЕАД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща, съществена за потребителя информация, относно факта, че стоката ще бъде доставена, като впоследствие търговецът отказва да достави продукта поради изчерпване на същия в рамките на промоционалния период. Съдът е установил от фактическа страна, че производството пред КЗП е започнало по жалба на потребител във връзка с направена онлайн поръчка в електронния магазин на „Йеттел България“ ЕАД за закупуване на смартфон Iphone 14 на промоционална цена при условие, че сключи договор на нов абонаментен план, предложен индивидуално чрез платформата в клиентския му профил. В жалбата до КЗП се твърди, че в продължение на седмица от заявяването на поръчката не е имало промяна в нейния статус, като междувременно, след многобройни обаждания до търговеца на номер 123, е било съобщено, че е необходимо да се изчака. В един от разговорите е посочено, че поръчката е изпратена, като е предоставен невалиден номер на товарителница за проследяването й. В последващ разговор потребителят е поискал доставката да бъде пренасочена до офис на „Йеттел България“ ЕАД, а не до домашен адрес, както е било първоначално, с цел съкращаване на процеса на изпълнение на поръчката, но в крайна сметка на 14.01.2025 г. е получил електронно писмо, че поръчката е отказана. След като е направил запитване чрез обратната връзка на интернет страницата на дружеството, на 16.01.2025 г. потребителят е получил отговор, че поръчката е отказана поради липса на наличност на избраното устройство. Потребителят счита, че устройството следва да е налично, след като електронният магазин позволява поръчка, както и че ако устройството в поръчания цвят е било с изчерпана наличност, е следвало да му бъде предложено да замени цвета и поръчката да бъде изпълнена, а не отказана. С писмо изх. № Ц-03-2210/17.03.2025 г. по описа на КЗП е изискана информация от търговеца относно изложените от потребителя факти. Търговецът е представил становище вх. № С-03-2210 от 26.03.2025 г. От приложените към становището доказателства се установява, че към датата, на която е направена поръчката от потребителя (06.01.2025 г.), което е един ден преди обявената крайна дата на промоцията (07.01.2025 г.), продуктът от заявения цвят е бил изчерпан. В хода на проверката са предоставени аудиозаписи на разговорите, инициирани от потребителя до центъра за обслужване на клиенти на „Йеттел България“ ЕАД със запитвания за доставка по поръчката. Въз основа на представените документи от търговеца и резултатите от извършените проверки, за които са съставени Констативни протоколи № К-0002701 от 16.04.2025 г., № К-0002703 от 16.04.2025 г. и № К-0002705 от 30.04.2025 г., председателят на КЗП издава процесната Заповед № 4218 от 02.05.2025 г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП на „Йеттел България“ ЕАД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща, съществена за потребителя информация, относно факта, че стоката ще бъде доставена, като впоследствие търговецът отказва да достави продукта поради изчерпване на същия в рамките на промоционалния период. Въз основа на установената по делото фактическата обстановка административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи касаят задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Неоснователно е и оплакването, че не са взети предвид показанията на разпитания свидетел. Свидетелските показания са съобразени ведно с останалите относими доказателства по делото. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. При преценка на съответствието на съдебното решение с материалния закон и неговата обоснованост касационната инстанция съобрази следното: Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С цел защита на потребителите законодателят забранява използването на нелоялни търговски практики с разпоредбата на чл. 68в ЗЗП. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗПП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Съобразявайки установените по делото факти, административният съд е формирал правилен извод, че „Йеттел България“ ЕАД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, тъй като дружеството е предоставило невярна и подвеждаща информация относно наличността и доставката на поръчаната стока. В случая се подвежда потребителят с невярна информация, че поръчаното устройство ще бъде доставено, като потребителят е получил номер на товарителница на куриерска фирма „Европът“, с която да проследи доставката си. Това се установява от Констативен протокол № К-0002705 от 30.04.2025 г. относно прослушване на разговорите на потребителя с центъра за обслужване на клиенти на търговеца. В посочения протокол има данни, че при проведения на 13.01.2025 г. разговор е предоставен номер на товарителница 893811288 на куриерска фирма „Европът“. Впоследствие обаче е установено, че този номер е невалиден. Информация за липсата на наличност на артикула е предоставена едва при проведения на 14.01.2025 г. последен разговор. В случая правилно е прието, че без използването на констатираната нелоялна практика потребителят би могъл да вземе решение за отказ от направената поръчка и да потърси устройството от друг търговец. Създаденото у потребителя впечатление за наличност, съчетано с предоставянето на подвеждаща информация за доставка, е съществено за търговското му решение. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителят би могъл да бъде мотивиран към икономическо поведение, което не би имал при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Неоснователни са оплакванията на търговеца, че е било ограничено участието му в административното производство. По делото е безспорно установено, че на търговеца е била осигурена възможност за участие и същият се е възползвал от нея. Както беше посочено по-горе, с писмо изх. № Ц-03-2210/17.03.2025 г. по описа на КЗП е изискана информация от търговеца относно изложените от потребителя факти. Търговецът е представил становище вх. № С-03-2210 от 26.03.2025 г. Становището му е обсъдено в мотивите на административния акт. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 200 лева, с равностойност 102,26 евро, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение