Решение № 6167 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2016 г.

Решение № 6167 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1192/14.06.2016 г., постановено по административно дело № 3065/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р - 16001614002103 - 091 - 001/10.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в потвърдената с Решение № 823/19.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. част за установени О. Л. Т. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2012 г. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила процесния ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - О. Л. Т. от гр. П., чрез адв. П. Костов оспорва касационната жалба в постъпил по делото писмен отговор, в което се съдържат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък и Договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - П. е ревизионен акт, в частта потвърдена с решението на ДД "ОДОП", с която по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 7 и 124а от ДОПК на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. и ЗОВ за 2012 г., ведно с прилежащите лихви. Видно от решението на горестоящия административен орган, прието е за основателно възражението на жалбоподателя, че неправилно ревизиращите органи по приходите са определили отрицателно салдо към конкретни моменти, когато са направени разходи от лицето в съпоставка с приходите към тези дати, а не за съответния годишен период. С тези мотиви е отменен РА, но само за установените задължения за 2010 г., като РА е потвърден за допълнително установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2012 г., в която част РА е предмет на съдебен контрол. Административният съд е изследвал констатациите в РА при определяне на паричния поток на годишна база към 31.12.2012 г. и е установил, че вместо недостиг в края на периода се получава остатък. В този смисъл е и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, въпреки различията в размера на приходите над разходите на годишна база. След като не е налице превишение на направените от лицето разходи над доходите с доказан източник, законосъобразно е прието, че не се формира основа за облагане, определена по реда на чл. 122 ДОПК, поради което ревизионния акт се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от съда. Приходните органи са използвали незаконосъобразен подход при определяне на недостига или остатъка на парични средства, като са формирали помесечни салда. Този подход не съответства на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през "данъчната година", с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а данъчната година е календарната година, съгласно чл. 15 с. з. Разпоредбата чл. 17 от ЗДДФЛ гласи, че "общата годишна данъчна основа" е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Следователно, данъчната основа за определяне на подоходен данък се определя на годишен, а не на месечен, подневен или друг критерий, различен от законово установения. С тези мотиви е отменен и РА в частта за установените ЗОВ. Съдът съобразявайки посочените разпоредби е установил, че приходите и разходите, извършени от лицето, изчислени на годишна база не формират паричен недостиг, което го е мотивирало да отмени ревизионния акт и в частта за установен данък по ЗДДФЛ по реда на чл. 122 ДОПК и установените на тази база ЗОВ по реда на чл. 124а ДОПК. С оглед изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, за което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На ответната страна следва да се присъдят разноски за изготвяне на писмен отговор от адв. Колев, без явяване и процесуално представителство пред Върховния административен съд, в размер на 750 лв. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от Договор за правна защита и съдействие внесения размер 1000 лв. адвокатско възнаграждение е за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба и осъществяване на процесуално представителство пред Върховния административен съд. След като последното не е осъществено, възнаграждение за същото не се дължи, а само за изготвен писмен отговор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,