Определение № 143 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на М. И. М. с адрес в гр. Велинград, на [улица], против Определение № 1573 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1176 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пазарджик. Твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик) искова молба за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ответникът по частната жалба – ОД на МВР – Пазарджик със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, на пл. „Съединение“ № 3, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик е отменил дадения ход по същество на делото, оставил е без разглеждане и е върнал предявената от М. против ОД на МВР – Пазарджик искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 3553.59 лв., ведно със законна лихва, считано от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане и обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10000.00 лв. за периода от 28.03.2023 г. до 18.10.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 19.10.2023 г. до окончателно й изплащане, претърпени вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0367-000066 от 28.03.2023 г., издадена от А. Н. Д., на длъжност младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, с която на М., на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) заради извършено нарушение на правилата за движението по пътищата, изразяващо се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Със същото определение производството по делото е прекратено. За да достигне до извод за недопустимост на предявените от М. искове, решаващият състав на Административен съд – Пазарджик е приел, че сочените от ищеца вреди произтичат от индивидуален административен акт, който е надлежно обжалван по съдебен ред, но не е отменен, а жалбата против същия е отхвърлена, видно от приложеното по първоинстанционното дело влязло в сила Решение № 582/19.10.2023 г. по адм. дело № 481/2023 г. на Административен съд – Пазарджик (от л. 62 до л. 65 от същото). Като се позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, се е обосновал, че липсата на отменен по надлежния ред като незаконосъобразен административен акт, обосновава недопустимостта на исковото производство, основано на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С тези мотиви, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Обосновано на доказателствата по делото административният съд е заключил, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявените от М. искови претенции с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред обосновава връщането на исковата му молба. Процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са въведени с разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, съгласно която, когато се претендират вреди от незаконосъобраен административен акт, какъвто е настоящият случай, този акт следва предварително да е отменен по административен или съдебен ред. По делото е безспорно установено, че оспорването от М. на ЗППАМ № 23-0367-000066 от 28.03.2023 г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР – Пазарджик, е приключило с влязло в сила на 19.10.2023 г. Решение № 582/19.10.2023 г. по адм. дело № 481/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, с което жалбата му срещу същата заповед е отхвърлена. След като липсва отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт, то предявените от ищеца, той и частен жалбоподател против ОД на МВР – Пазарджик искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са недопустими, както правилно е приел решаващият съд. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за дадена от Административен съд – Пазарджик грешна правна квалификация на предявените от него искове по ЗОДОВ. Видно от протокола от проведеното на 22.03.2024 г. заседание по първоинстанционното дело (л. 97-101 от същото), във връзка с направено от ответника по исковете възражение за нередовност на прдявената искова молба, съдът е указал на ищеца да направи изявление дали претендира имуществената и неимуществената обезвреда от незаконосъобразен индивидуален административен акт, или от незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника. Неговият процесуален представител изрично е заявил, че вредите се претендират от „ЗППАМ № 23-0367-000066/28.03.2023 г., издадена от А. Н. Д. – младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик...“ (л. 98, пак там). При това положение и във връзка с твърденията, изложени в обстоятелственaта част на исковата молба, не може да се твърди, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска с цена 3553.59 лв. и на иска с цена 10000.00, излизайки извън границите на решаващата си дейност. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника по частната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия