Определение № 21 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 529/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от касатора по делото ЗАД”ДаллБог Живот и Здраве” с искане за изменение на тази част от постановено по реда на чл.288 ГПК определение по с което съдът се е произнесъл по разноските пълномощникът по чл.38 ал.2 ЗАдв. на ответницата по касация С. Т. К.. Молителят счита, че размерът е определен неправилно и вместо 3210 лв., сумата следва да бъде 3022.50 лв. Молбата е депозирана в срок. Препис от нея е връчен на ответната страна на 20.01.2021 год. В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил отговор в който се сочи, че в молбата за изменение по реда на чл.248 ГПК не е отчетен размерът на дължимия ДДС при включването на който не е налице завишение. Като извърши проверка по делото, съдебният състав счита, че молбата е неоснователна и размерът е определен правилно. Разноски на ответната страна са присъдени по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. При определяне на размера е приложен чл.9 вр.чл. 7 от Наредбата минималните размери на адв. възнаграждения, за представеният отговор по чл.287 ал.1 ГПК, изготвен от адв. С. Ч. – процесуален представител на ответницата. Правилно е определена базата при обжалваем интерес в 125000 лв. Ако би била присъдена минималната сума тя би била в размер на 3022.50 лв. – ѕ от сумата за процесуално представителство, съобразно интереса. За съда, обаче, този размер има значението само на задължителна долна граница. Задължение за горна граница Наредбата не въвежда и поради това няма пречка да се присъди сума по-голяма от определената по този способ, което съдът е сторил, присъждайки 3210 лв. – възнаграждение, което съдът е преценил за съизмеримо към извършеното процесуално действие от пълномощника на ответницата. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.