Решение № 2058 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез юрисконсулт Бельова срещу решение № 7107 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 3161/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено нейно решение от 10.04.2024 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С доводи за неговата неправилност като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му и, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Иска присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платена държавна такса за касационната жалба. Ответникът по касационната жалба, М. Д., гражданин на Ирландия, чрез процесуалния си представител адвокат Найденов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът, "Електроразпределение Юг" ЕАД, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по жалба на М. Д. срещу решение № Ж-336 от 10.04.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, с което комисията е прекратила административното производство по негова жалба с вх. № Е-11Х-00-260/14.12.2023 г. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и неправилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е изводът на съда, че оспореното пред него решение е постановено в нарушение на изискванията за мотивиране на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени факти. Същите се изразяват в препис на становището на електроразпределителното дружество. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено посочване на разпоредби от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, без да е извършен анализ какво е приложението им към повдигнатия пред КЕВР спор. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Такава преценка в случая не е извършена, като административният орган формално, без да извърши анализ на установените факти е приел изпълнение на законовите задължения от електроразпределителното дружество в нарушение на императивните изисквания по чл. 35 и 36 АПК. Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила фактите и обстоятелствата по спора и без да е указала на страните, в съответствие с разпоредбите на чл. 171, ал. 5 във вр. с чл. 170, ал. 1 АПК, че за твърденията и възраженията си същите не представят относимите доказателства. КЕВР е следвало да обсъди наведените от жалбоподателя възражения, касаещи поставените условия от "Електроразпределение Юг" ЕАД за присъединяването на притежавания от жалбоподателя самостоятелния обект към електроразпределителната мрежа, както и да изследва всички относими към тези възражения факти и обстоятелства, при необходимост да изиска представяне на допълнителни доказателства и да мотивира подробно кои от тези доказателства кредитира и кои – не, съответно, да подведе приетите за установени въз основа на доказателствата факти към приложимите правни норми и, едва след това, да формира правните си изводи по спора. Вместо да стори това, КЕВР едностранчиво е възприела само фактическите твърдения и правни доводи на „Електроразпределение Юг“ АД. Неизпълнението на задълженията на административния орган да събере всички относими доказателства и липсата на изложени конкретни фактически и правни основания за издаване на индивидуалния административен акт води до неговата незаконосъобразност и обуславя отмяната му, както и връщане на делото във вид на преписка на КЕВР за ново произнасяне. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Искането на ответника по касационната жалба, за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 306.78 евро разноски за адвокатско възнаграждение платено по договор за адвокатски услуги от 09.06.2025 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение