Определение № 4999 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2919/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД и „Галоре Инвест“ ЕООД, против определение № 167 от 15.01.2026 г. по гр. д. № 4939/2025 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влезлите в сила решение № 990 от 23.03.2023 г. и решение № 4443 от 09.12.2024 г., постановени по гр. д. № 2923/2022 г. на Варненски районен съд, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила, уреждащи производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения (Глава Двадесет и четвърта от ГПК). Формулира се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по частната жалба – В. Н. В. и А. С. Г. (с които да се изразява становище по същата). Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Молителите „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД и „Галоре Инвест“ ЕООД (понастоящем частни жалбоподатели) с молба от 10.10.2025 г. (пощенско клеймо от 08.10.2025 г.), уточнена с допълнителната такава от 11.11.2025 г. в изпълнение на указания на администриращия съд, дадени с разпореждане от 24.10.2025 г., са поискали с позоваване на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влезлите в сила решения, постановени в производството по съдебна делба по гр. д. № 2939/2023 г. на Варненски РС. Визира се решение № 990 от 23.03.2023 г. (влязло в сила на 29.06.2023 г.), постановено във фазата по допускане на съдебната делба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с избено помещение и 13 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, върху която тя е построена, между В. Н. В., Н. С. Г. (починал в хода на производството след постановяване на решението по допускането на съдебната делба и в чийто права на основание чл. 227 ГПК е встъпил неговият наследник А. С. Г.), А. С. Г., „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД и „Галоре Инвест“ ЕООД, както и решение № 4443 от 09.12.2024 г. по извършването на делбата, с което делбеният имот е изнесен на публична продан (влязло в сила на 08.07.2025 г.). Искането е обосновано с твърдения за новооткрити писмени доказателства в хода на изпълнително производство, образуваното за осъществяване на проданта, съставляващи договор № 3325 от 15.06.2004 г. и договор № 3366 от 03.09.2004 г., за изкупуване от държавата на идеални части от собствеността на дворното място. Според молителите същите са от съществено значение за индивидуализацията на делбения имот, респективно за правилното решаване на делото, поради установяване с тях на притежание от всички съделители, включително и от съделителя В. В., на идеални части от терена, върху който е построена сградата, имащ характер на обща част, а притежаваните идеални части - на припадащи се части към жилището. С обжалваното определение молбата за отмяна е приета за процесуално недопустима, тъй като твърдените от молителите обстоятелства не покриват състава на поддържаното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсват новооткрити обстоятелства, свързани с притежание на идеални части от дворното място, включително и от останалите съделители по производството, както и на нови писмени доказателства за установяването им. За обосноваване на този извод са изложени съображения, че посоченият в молбата договор № 3366 от 03.09.2004 г. е описан в приложение на представените в делбеното производство договори за замяна и продажба по нотариални актове от 22.12.2021 г. С последните молителите „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД и „Галоре Инвест“ ЕООД са придобили от съделителите Н. Г. (починал в хода на производството) и А. Г. идеални части от правото на собственост както от делбеното жилище, така и от дворното място, в което е построена сградата. Изтъкнато е още, че двата договори за продажба (договор № 3325 от 15.06.2004 г. и договор № 3366 от 03.09.2004 г.) са вписани в Службата по вписванията (СВп) - Варна съответно на 13.07.2004 г. и 05.01.2005 г., за снабдяването с които не е съществувала пречка. Съответна на процесуалния закон е преценката за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради отсъствието на надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от молителя на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат, като същите следва да бъдат въведени в предвидения в чл. 305 ГПК преклузивен тримесечен срок. Молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, и подлежи на оставяне без разглеждане в производството по чл. 307 ГПК (т. 9 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на конкретно и надлежно изложение на обстоятелствата, при наличието на които се осъществява някое от предвиденото в закона основание за отмяна, молбата за отмяна също се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда (т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Молбата за отмяна в настоящия случай е недопустима поради отсъствие на фактическия състав на поддържаното в нея основание за отмяна, доколкото наведените твърдения от молителите не се подвеждат под поддържаната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила, която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Те трябва да са нови – да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени от страната в хода на процеса обстоятелства, останали недоказани поради липса на тези доказателства, въпреки положената от нея грижа за добро водене на процеса. Не са нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тези, които страната своевременно е могла да узнае или да се снабди с тях при полагане на дължимата активност и старание. Затова, ако заинтересуваната страна е знаела за обстоятелството или доказателството и е могла да го посочи и/или представи, отмяната на влязлото в сила решение е недопустима (определение № 62 от 22.02.2021 г. по ч. гр. д. № 39/2021 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед на изложените разяснения се налага изводът, че твърдените от молителите обстоятелства не покриват съдържанието на посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата за отмяна липсват твърдения за нови обстоятелства, които да са относими към решението по извършването на делбата, а наведените доводи в нея не съставляват надлежно изложение за такива обстоятелства и относно решението по допускането на делбата. Самите молители твърдят, че са придобили идеални части от дворното място от техните праводатели, имащи качеството на съделители по производството, като доказателства за тези факти са събрани в хода на делбеното производство и съставляват легитимиращите ги като съсобственици нотариални актове от 2021 г. От друга страна, двата договора за продажба са надлежно вписани, включително и договор № 3325 от 15.06.2004 г., сключен със съделителя В. В.. Вписването има оповестително действие относно съществуването на договорите по време на висящността на производството, поради което за съделителите (понастоящем частни жалбоподатели) не са съществували обективни пречки да се снабдят с тях. Следователно изложеното в молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а приложените към нея писмени доказателства не са и нови по смисъла на тази законова разпоредба. Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда за разглеждането ѝ по същество. Ето защо оплакванията на частните жалбоподатели за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила при извършване на проверката за допустимост са изцяло неоснователни. Молбата за отмяна се явява недопустима и на самостоятелно основание – поради подаването ѝ след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от събраните в хода делбеното производство доказателствата за придобиване на идеални части от дворното място от праводателите на молителите, респективно от самите молители (понастоящем частни жалбоподателите). При наличието на знание за това обстоятелство и предвид обективната възможност договорите за продажба, включително този със съделителя В. В., които са били вписани непосредствено след сключването им, да бъдат представени още във фазата по допускане на делбата (решението по която е влязло в сила на 29.06.2023 г.), срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Предвид горното, обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и указанията по неговото приложение, дадени в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Изложеното обоснована извод и че не се дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, постановено в производството по извършване на делбата. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.