Определение № 3979 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2026 г.
ВАСШесто отделение08.04.2026 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №5195/09.02.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11550/2025 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Б. от гр. София, против Определение №5195/09.02.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11550/2025 г., с което съдът отхвърлил жалбата на Т. Т. Б., [ЕГН], с адрес в гр. София, срещу определение № 1040-21-21/17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й вх. № 1019-21-11899#5/02.01.2025 г. срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г., на ръководителя на осигуряването за безработица, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а КСО, като просрочена и производството по жалбата е прекратено. В жалбата се твърди, че подала по електронен път възражение във връзка с разпореждането на ръководителя на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – София, поради което моли настоящата съдебна инстанция да отмени, като неправилно, обжалваното определение на първоинстанционния административен съд и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК директорът на ТП на НОИ София – град не е подал писмено възражение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по реда на чл. 88, ал. 3 АПК, след връщане на делото за ново произнасяне на друг състав на АССГ с определение №10392/27.10.2025 г. по адм. дело №9220/2025 на ВАС – Шесто отделение, след обезсилване на определение №16967/19.05.2025 г. по адм. дело №1692/2025 г. по описа на АССГ. По делото е подадена жалба вх.№1012-21-185/14.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ София-град от Т. Т. Б., срещу Отказ на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с който се потвърждава Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 КСО, с което й е отказано отпускане на обезщетение за безработица на директора на ТП на НОИ София-град. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна, и връщане на преписката на административния орган за произнасяне. С Определение № 9695 от 20.03.2025 г. при първоначалното разглеждане на делото от АССГ съдът е разделил производството по адм. дело №1692/2025 г. по описа на АССГ срещу Определение №1040-21-21/ 17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София град и срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ София-град, постановен във връзка с жалбата на Т. Б. срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 КСО. Постановил е по адм. дело №1692/2025 г. по описа на АССГ, да продължи разглеждането на жалбата на Т. Б. срещу Определение № 1040-21-21/17.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-София град. С определение №16967/19.05.2025 г. по адм. дело №1692/2025 г. по описа на АССГ, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. срещу Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г., с което й е отказано отпускане на обезщетение за безработица на директора на ТП на НОИ София-град и е прекратил производството по делото. Това определение е отменено от касационната инстанция и настоящото дело е образувано по повод определение №10392/27.10.2025 г. по адм. дело №9220/2025 на ВАС–Шесто отделение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на 03.07.2024 г. Т. Б. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а КСО, като в заявлението е посочила, че последната й трудова заетост е в Република Чехия. Към заявлението е приложила необходимите доказателства за осигурителните периоди от друга държава – членка на ЕС, декларация относно определяне на пребиваване и др. С Разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а КСО с мотиви, съгласно чл. 65
от Регламент (ЕО) № 883/2004, обезщетението за безработица може да бъде търсено в държавата на последната заетост, която е и компетентната държава. Съгласно чл. 65, ал. 2 от Регламент № 883/2004 по отношение на напълно безработно лице, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваването му по време на последната заетост. Критериите за определяне на държавата по пребиваване са свързани с определяне на центъра на жизнените интереси на лицето, като основен критерий е трудовоправната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност. В становището си по преюдициално запитване по дело С-30/22 на СЕС, Европейската комисия е приела, че след изтичане на 5 години, през които лице работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и тя се явява държава по пребиваване. Като посочва, че в този случай, продължителността на заетостта от 8 г., 7 м. и 29 работни дни налага извода, че компетентна по правото е държавата по последна заетост – Република Чехия, спрямо която Т. Б. е придобила право на постоянно пребиваване, поради което изключението по чл. 65, ал. 2 от Регламент №883/2004, не се прилага. В разпореждането е записано, че може да се обжалва по реда на чл.117, ал.1, т.2, б."б" КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – София град в 14-дневен срок от получаването му. Разпореждането е изпратено по електронен път по реда на Закона за електронното управление на 12.09.2024 г., като е получено от Т. Т. Б. на същата дата. По данни от административната преписка, на 12.09.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на Държавна агенция ’‘Електронно управление”, от Т. Б. е постъпила молба вх. 1019-21-11899#3, подадена във връзка с разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. Видно от съдържанието й с нея се моли компетентните длъжностни лица да отпуснат поисканото от нея парично обезщетение за безработица като лице с постоянно пребиваване в България. За първи път лицето обжалва разпореждането на 02.01.2025 г., когато подава до директора на ТП на НОИ-София град „Отговор-жалба“, в което по същество се съдържа обжалване на разпореждането. Правилно първоинстанционният съд приема, че при изчисляването и изтичането на сроковете се прилага чл. 60 и сл. ГПК, като нормите се прилагат по аналогия по отношение на сроковете и в административното производство. Съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Ал. 6 допълва, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Според чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока. Това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че разпореждане № 214-00-10340-3 от 02.09.2024 г. на длъжностно лице по чл.54ж, ал.1 КСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл. 54а КСО, подлежи на обжалване пред директора на ТП на НОИ до дата 26.09.2024 г., която в случая не е спазена. По тези съображения оспорваното определение на Административен съд София – град се явява правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.