Определение № 5487 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Хайделберг Матириълс Девня“ АД („ХМД“ АД) гр. Варна чрез пълномощника адвокат М. Константинова против определение № 3583/ 20.03.2026г, постановено по адм.д. № 1459 по описа за 2021г на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против против разрешение за замяна №РЗ-12-72/14.06.2021г на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“). Изложени са оплаквания за недопустимост и неправилност на определението. Оспорва се изводът на съда, че дружеството няма правен интерес от обжалване на процесния административен акт. В тази връзка частният жалбоподател се позовава на определение от 25.01.2022г на Върховния административен съд. С доводи, че правото на жалба не е обусловено от постановяване на решението на Съда на Европейския съюз от 20 април 2024г по съединени дела С-395/22 и С-428/22 и от влизането в сила на разпореждане № Р-12-60/28.04.2021г на Заместник председателя на ДА „ДРВВЗ“ за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от нефтопродукти, е направено искане за отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на дружеството. Ответникът – председател на ДА „ДРВВЗ“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Злидолска, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение № 3583/ 20.03.2026г, постановено по адм. д. № 1459 по описа за 2021г, Административен съд Варна, на основание чл.159, т.4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „ХМД“ АД гр. Варна (с предишно наименование „Девня цимент“ АД), ЕИК 813109833 като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е установено, че с разпореждане за създаване на ЗИС № Р-12-60/28.04.2021г на Заместник председателя на ДА „ДРВВЗ“ на осн.чл.7 ал.1 т.8, чл.8 ал.2 т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) на „Девня Цимент“ АД („ХМД“ АД) са определени нива на ЗИС за периода от 01.07.2021г. до 30.06.2022г. по видове, съгласно чл. 2 ал.1 от ЗЗНН, а именно вид на нефтопродукта – котелни горива, определени нива на запасите 7 806,058 тона. Даден е срок дружеството да създаде и вложи до 01.07.2021г. количествата нефтопродукти при спазване на условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН и е указано задължението да ги съхранява до 30.06.2022г. С определение от 11.06.2021г, допълнено и поправено с определения от 26.11.2021г по делото, е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждането. Определението е потвърдено с решение по адм. д. № 6422/2025г на ВАС и е влязло в сила на 22.01.2026г. „Девня Цимент“ АД („ХМД“ АД) гр. Варна е подало искане рег. №2455/10.06.2021г до председателя на ДА ДФВВЗ за разрешение за замяна на вида нефтопродукт като запаси за извънредни ситуации – котелно гориво, определено с разпореждането от 28.04.2021г в размер на 7 806,052 тона за срок от 01.07.2021г до 30.06.2022г, да бъдат създадени и съхранявани под формата на 100% гориво за дизелови (двигатели) в България за същия период. Искането е уважено изцяло с оспореното разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021г на председателя на ДА „ДРВВЗ“, с което на основание чл.8 ал.2 т.9, чл.21 ал.11 и ал.14 от ЗЗНН на дружеството е разрешено да съхранява определеното му с разпореждане №Р-12-60/28.04.2021г на Заместник председателя на ДА ДРВВЗ ниво на ЗИС от котелни горива в размер на 7 806,058 тона под формата на гориво за дизелови двигатели в размер на 7 806,058 тона. В последствие на основание чл.18 ал.1 т.2 от ЗЗНН дружеството е поискало и е получило разрешение за съхраняване на запази за извънредни ситуации в друга държава-членка на Европейския съюз № РЕС-12-28/24.06.2021г на председателя на ДА ДРВВЗ, въз основа на което към настоящия момент 50% от определеното в замяна количество дизелово гориво – 3 903, 029 тона, е вложено в складовете на дружеството Petrol Slovenska energetska druzba, d.d., на територията на Република Словения. С определение от 24.09.2021г по делото Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против разрешение за замяна № РЗ-12-72/14.06.2021г на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Това произнасяне е отменено с определение № 594 от 25.01.2022г по адм. д. №12248/2021г на ВАС и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 302/02.02.2022г производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК – до приключване с окончателен акт на производството по адм.д. № 1181/2021г на АС – Варна, VІІ с-в, с предмет жалбата на „Девня Цимент“ АД против Разпореждане № Р-12-60/28.04.2021г на Зам. председателя на ДА „ДРВВЗ“. След постановяване от СЕС на решение от 30.04.2024г по съединени дела С-395/22 и С-428/22 и при съобразяването му с решение № 687/22.01.2026г по адм. д. № 6422/2025г на ВАС, е отменено решение №3250/24.03.2025г по адм. д. №1181/2021г на АС – Варна, вместо което е отхвърлена жалбата на „Хайделберг Матириълс Девня“ АД – Девня (с предишно наименование „Девня цимент“ АД), ЕИК 813109833, срещу разпореждане за създаване на ЗИС №12-60/28.04.2021г на Заместник председателя на ДА „ДРВВЗ“. За да остави повторно без разглеждане като недопустима жалбата на „ХМД“ АД гр. Варна, съдът е приел, че приложимата към казуса правна регламентация е тази на специалния ЗЗНН, при съобразяване и на решението от 30.04.2024г по съединени дела С-395/22 и С-428/22 на СЕС. Намира, че „ХМД“ АД няма правен интерес да оспорва това разрешение за замяна, понеже то не засяга негови законни права и интереси. Индивидуалният административен акт, който поражда задължение за дружеството, е разпореждането за създаване и поддържане на ЗИС от нефтопродукти в определен размер и за конкретен срок. Законосъобразността на това разпореждане е била предмет на проверка в съдебното производство по обжалването му пред две съдебни инстанции, в резултат на което оспорването на „ХМД“ АД е отхвърлено като неоснователно. Според съда разрешението за замяна е изцяло положително и благоприятно за дружеството, понеже му дава възможност да изпълни задължението си за създаване, поддържане и съхраняване на ЗИС от избрания по негова икономическа преценка, съответно – и в най-изгоден за него вариант. Допълнително се аргументира, че законодателно е изключена възможността за оспорване на разпореждането за замяна по съдебен ред, тъй като в чл.21, ал.15 ЗЗНН е изрично посочено, че единствено отказът по искането за замяна подлежи на оспорване. Липсата на правен интерес от оспорването на настоящото разрешение за замяна е изведена и от изричната възможност по чл.21, ал.16 ЗЗНН, според която промяна в разрешението за замяна по ал.15 се допуска въз основа на мотивирано писмено искане от задълженото лице и се извършва по реда на ал.14. Прието е, че законодателят е дал възможност на задълженото лице да променя вида на нефтопродукта за ЗИС винаги, когато прецени, че това е икономически изгодно за него, и без необходимост от съдебна намеса по този повод. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита, който следва да е налице в хода на цялото съдебно производство. Съгласно нормата на чл. 235, ал.2 АПК, определението на съда (при произнасяне по частни жалби) е задължително за по-долния съд. Указанията обаче не обвързват друг състав на касационния съд, който по силата на чл.218, ал.2 АПК, приложима на основание чл. 236 АПК, служебно следи за допустимост на проверявания съдебен акт. В случая първоинстанционният съд се е съобразил с определение № 594 от 25.01.2022г по адм. д. № 12248/2021г, макар повторно, на същото основание - чл. 159, т.4 АПК, е прекратил производството по делото, но след като е разгледал и обсъдил всички релевантни факти и нови обстоятелства. В определението на ВАС е прието, че „ХМД“ АД има правен интерес да оспорва разрешение за замяна №РЗ-12-72/14.06.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Обосновано е, че разпореждане №Р-12-60/28.04.2021 г. на заместник - председателя на ДА „ДРВВЗ“ и разрешението за замяна са административни актове с адресат „ХМД“ АД гр. Варна, което се явява „задължено лице“ по смисъла на 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, като правните последици от разпоредителната част на двата акта са свързани именно с поддържане на определено количество запаси за извънредни ситуации по смисъла на ЗЗНН. Безспорно последиците за задълженото лице в разрешението за замяна са свързани с разпореждането за създаване на ЗИС като вид нефтопродукти, количество и срок. В частната жалба се твърди, че поисканата от дружеството замяна е предприета за минимизиране последиците от непропорционалното административно решение. От доказателствата по делото към момента на настоящото произнасяне на АССГ се установява, че с влязъл в сила съдебен акт е констатирана законосъобразността на разпореждане за създаване на ЗИС № Р-12-60/28.04.2021г на Заместник председателя на ДА „ДРВВЗ“, включваща и преценка за пропорционалност на вмененото задължение. Изложеното означава, че дори към момента на произнасяне на ВАС с определение № 594 от 25.01.2022г по адм. д. №12248/2021г да е бил налице някакъв правен интерес от оспорване на разрешението за замяна, към 20.03.2026г, когато се е произнесъл първоинстанционният съд с обжалваното определение, такъв вече не съществува, което е абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, споделя всички аргументи в обжалваното определение, че разрешението за замяна на ЗИС, с което изцяло се удовлетворява искане по чл.21, ал.14 ЗЗНН на икономическия оператор-задължено лице по ЗЗНН, не подлежи на съдебен контрол. В случая полученото разрешение за замяна е положителен и благоприятен за адресата административен акт, изцяло в унисон с избрания от самото дружество подход за защита на интересите му. Такъв акт не би могъл да засегне негативно правната му сфера, нито с отмяната му би се постигнало като правен резултат отпадане на задължението за създаване на ЗИС, каквато всъщност е целта на направеното оспорване, към която сочат и поддържаните в частната жалба доводи, свързани с предприетите действия в изпълнение на задължението за запаси. По тези съображения, като е оставил жалбата на „ХМД“ АД гр. Варна без разглеждане поради нейната недопустимост, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение