Определение № 3320 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. Т. понастоящем в Затвора [населено място], насочена срещу Определение № 280 от 29.01.2026 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 998/2025 г. Ответникът по частната жалба, не ангажира становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по жалба на Г. Т., находящ се в Затвора [населено място] срещу отказ на началника на РПУ – Попово за предоставяне на материали по преписка рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ – Попово. С жалбата пред първоинстанционния съд е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ. С обжалваното определение съдът е прекратил съдебното производство по адм. дело № 998 по описа за 2025 г. на Административен съд -Плевен и изпратил жалбата на Г. Т., находящ се в Затвора [населено място] срещу отказ на Началник на РПУ – Попово за предоставяне на материали по преписка във връзка с жалба рег. № 363000- 6175/ 2015г., по описа на РПУ – Попово, по подведомственост на Началник на РУ – Попово. Със същия съдебен акт съдът е оставил без уважение искането на Г. Т. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ. Съдът е приел, че началникът на РУ – Попово е компетентен да се произнесе по искането на Т. за предоставяне на материали по преписка рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ – Попово, тъй като от получените материали по тази преписка установил, че няма подадено от Т. искане за предоставяне на материалите. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 130, ал. 1 и ал. 4 от АПК, административният съд сам решава дали образуваното пред него дело подлежи на разглеждане от друг орган, извън системата на съдилищата и когато констатира, че делото не му е подведомствено, го изпраща на надлежния орган. В разпоредбата на чл.128 и чл.128а от АПК законодателят е посочил видовете искания, по които следва да бъдат образувани дела, подведомствени на административните съдилища. Решаващо за приложението на чл.130, ал.1 от АПК е правилното определяне на предмета на спора и съответната преценка на приложимото право на защита. По силата на чл.145 от АПК административните актове, отказите за издаване на такива, решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за извършване на административна услуга, могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. В случая съдът е бил сезиран с жалба на Г. Т. срещу отказ на началника на РПУ – Попово за предоставяне на материали по преписка рег. № 363000- 6175/ 2015г. по описа на РПУ – Попово. Вместо да провери редовността и допустимостта на подадената пред него жалба, съдебният състав я изпраща по подведомственост на началника на РПУ – Попово, срещу чиито „отказ“ е насочена жалбата, което е недопустимо. Не може при оспорване на отказ, постановен от ръководител на съответната структура, без значение дали има качеството на административен орган в тази хипотеза или няма такова качество, без значение дали в действителност е налице такъв отказ или няма отказ, без значение и какъв е по своята правна същност отказът/при наличие на такъв/, жалбата да се изпраща по подведомственост на лицето, чиито отказ се обжалва. Несъмнено този правен спор е подведомствен на съответния административен съд, който е следвало да изпълни в цялост задълженията си по чл.158 и чл.159 от АПК, което не е сторено. Настоящият състав на ВАС трето отделение намира, че пред Административен съд – Плевен не е била налице хипотезата на чл.130, ал.4 от АПК и неправилно съдът е прекратил съдебното производство по адм. дело № 998 по описа за 2025 г. на Административен съд – Плевен, като изпратил жалбата на Г. Т. по подведомственост на Началник на РУ – Попово. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, съобразно дадените по-горе указания за преценка на редовността и допустимостта й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение