Определение № 475 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 297/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение № 4005 от 12.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4973/2023 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 9453 от 06.08.2023 г. по ч. гр. д. № 6343/2023 г. на Софийски градски съд, VІ – Г състав. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска същото да бъде отменено, а на него му се назначи служебен адвокат. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба (чл. 95, ал. 5 ГПК). Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, по силата на нарочното правило на чл. 95, ал. 6 ГПК е окончателно. Затова обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд, с което е потвърден отказа на първостепенния Софийски районен съд за предоставяне на правна помощ, е счетено да съставлява окончателен акт, който не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. Ето защо сезиращата състава на ВКС частна касационна жалба срещу такъв съдебен акт се явява недопустима. Обжалваното определение е правилно. Развилото се пред съдебните инстанции производство е във връзка с молба за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК на ищеца Е. М., предявил иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу Административен съд - София град (за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 546/2019 г. по описа на този съд в разумен срок). Производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд и го е отхвърлил, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу отказа е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му, а подадената срещу него частна касационна жалба е без допустим предмет. Затова ВКС не може да се произнася по нея. Като я е оставил без разглеждане предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,