Определение № 149 от 18.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 476/2014 г.

Постъпила е молба вх.№ 3747/27.03.2015 г. от [фирма] [населено място] с искане да се измени/отмени на основание чл.253 ГПК определение № 72 от 13.03.2015 г. по т.д.№ 476/2014 г., с което молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определение № 761 от 23.12.2014 г. в частта за разноските е оставена без уважение по съображения, че в кориците на делото липсва подаден от молителя отговор на касационната жалба с приложени към него договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПК. Молителят поддържа, че след постановяване на определението, чието изменение/отмяна се иска, е извършил проверка на делото в СГС, при която констатирал, че при администриране на касационната жалба на [фирма], по която пред ВКС е образувано т.д.№ 476/2014 г., Софийски апелативен съд е допуснал техническа грешка, като вместо към касационната жалба срещу решението на САС по т.д. № 272/2010 г., е прикрепил подаденият от него отговор по чл.287, ал.1 ГПК към преписката, образувана по частна жалба на [фирма] срещу определение на САС, постановено по същото дело по реда на чл.248 ГПК, на която също е подал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. С оглед на допуснатата грешка при администрирането, която според него се установява от изисканото ч.т.д.№ 456/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., образувано по частната жалба на [фирма], молителя поддържа искане да се измени/отмени определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК и да се уважи молбата му за допълване на определение № 761 от 23.12.2014 г. по т.д.№ 476/2014 г., като му се присъдят разноски в размер на 2 287.40 лв. - платено адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита в производството по чл.288 ГПК. Ответната страна [фирма] оспорва молбата по съображения, че определението по чл.248, ал.1 ГПК не може да бъде изменяно или отменяно от съда, който го е постановил. Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище по молбата. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, приема следното: Съгласно чл. 253 ГПК могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменения на обстоятелствата, грешка или пропуск само определенията, които не слагат край на делото. За определенията, които не попадат в тази категория, по аналогия важи правилото на чл. 246 ГПК за тяхната неоттегляемост. В разглеждания случай определението на ВКС, за което се отнася искането на [фирма] е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. С тази разпоредба е въведено изключение от принципа за неоттегляемост на акта от съда, който го е постановил (чл.246 ал.1 ГПК), като в това производство съдът следва да отстрани собствените си грешки при формиране на извода относно отговорността за разноски или пропуска да се произнесе по направеното искане за тяхното присъждане. Определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. От това следва, че това определение е вече неоттегляемо – чл.246 ГПК. Следователно постановеното по настоящето дело определение № 72 от 23.03.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на определението по чл.288 ГПК не е от категорията на оттегляемите и затова ВКС не би могъл да го отмени, дори и ако действително е допуснал грешка или пропуск, респ. ако се е проявило релевантно изменение на обстоятелствата, при които то е било постановено. По изложените съображения подадената от [фирма], [населено място] молба по чл.253, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение