Определение № 8858 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Н. К., чрез процесуален представител, против определение № 2412 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 603/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е оставено без уважение искането й за спиране на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1484862/01.07.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Плевен. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приложил чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, както и липсва преценка за съразмерност. Твърди, че съдът е ограничил мотивите си единствено до констатацията, че не са представени доказателства за „нови обстоятелства“, настъпили след издаването на акта, като по този начин не е извършил преценка за съразмерността на мярката и не е съобразил баланса на интереси в конкретната фактическа обстановка. Излага съображения, че са налице всички предпоставки за спиране, тъй като продължаващото действие на заповедта причинявало значителни вреди, които са непропорционални на обществения интерес. Иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Не претендира разноски. Ответникът - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Плевен, чрез процесуален представител, представя писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Не претендира разноски. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1484862/01.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Плевен, по отношение на И. Н. К. е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „бб“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1484862/01.07.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай К. твърди, че изпълнението на мярка й причинява трудно поправими вреди, като ограничава правото и на свободно придвижване и засяга възможността й да изпълнява ежедневните си лични и семейни задължения. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че с прилагането на мярката е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. Мярката разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна такава като генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Доводите на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,