Решение № 7494 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 426/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. С. П. и О. С. С., чрез пълномощника си, срещу решение № 8235/10.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3456/2024 г. по описа на Административен съд – София - град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения административен акт и да присъди в полза на касаторите разноски за двете инстанции. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – София, не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците – В. И. Б., С. Ш. А., Г. Г. Ц., П. М. Ц., С. Г. К., Г. И. Б., Б. К. Д., Г. Е. Г., М. И. К., И. К. и К. З. А., не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците – И. Ш. Г. и К. Ш. Г., чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилнотъй като е обосновано и в съответствие с целта на закона. Не претендират разноски. Ответниците – А. В. П., Г. В. П., Л. М. Б. и М. Л. Б., чрез особения представител, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 18-11233/09.10.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София (СГКК - София), в частта с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с чл. 59, ал. 1 АПК е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район „Банкя“, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица-проект № 15-855720-09.08.2023 г., състоящо се в нанасяне в КККР на обект - сграда с идентификатор 02659.2193.1335.13, с площ от 32 кв. м., предназначение – Жилищна сграда - еднофамилна, няма данни за собственост. Със същата заповед на основание чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл. 59, ал. 1 АПК е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, район „Банкя“, Столична община, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, относно поземлен имот с идентификатор 02659.2193.1335, находящ се в гр. Банкя, район „Банкя“, Столична община, [улица], изразяващо се в отразяване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2193.1335.13.1 по заявление рег. № 01-451099-08.10.2019 г. от С. Ш. А., подадено чрез упълномощено лице, която заповед в тази част не се обжалва. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Поисканото изменение се състои в нанасяне на сграда с идентификатор 02659.2193.1335.13 и отразяване на самостоятелен обект в нея, с идентификатор 02659.2193.1335.13.1 – жилище, съгласно представена скица – проект. Във връзка с постъпилите възражения, че сградата не съществува повече от 10 години на терен, била извършена проверка на място, която установила, че сградата съществува, макар и в лошо състояние и в нея не съществуват отделно обособени самостоятелни обекти. С процесното изменение на кадастралната карта в същата е отстранен пропуск, допуснат при създаването й през 2012 г., изразяващ се в отразяване на съществуващата към този момент в имота сграда. Съдът е извел извод, че съществуването на сградата към момента на първоначалното одобряване на кадастралната карта, както е посочено и в мотивите на оспорения акт, съответно – към датата на издаване на последния, към който момент се преценява законосъобразността му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, представлява непълнота на тази карта, чието отстраняване е дължимо от административния орган съобразно чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР. Констатира, че не са били установени по делото съществуването на обстоятелства, годни да обосноват заключение, че в сградата съществува самостоятелен обект, който да бъде отразен като такъв в кадастралната карта. Достига до краен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма. Излагат се доводи, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съществени са само онези, които, ако не биха били допуснати, изходът от производството би бил различен. Прието е, че не са установени нови, релевантни обстоятелства, различни от възприетите от административния орган. Заповедта е в съответствие с матералноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че за нанесената с оспорената заповед сграда не са издавани строителни книжа и същата е изградена преди повече от деветдесет години (през 1932 - 1933 година), като в последствие при извършени ремонтни работи й е изпълнен нов двускатен покрив. Сградата не е отразена в кадастралната карта, одобрена през 2012 г., което сочи на допусната непълнота и грешка, отстранима в процедурата по чл. 54 ЗКИР. В заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза, се посочва, че в момента постройката е незавършена сграда, но незаконна, защото няма разрешение за строеж. Представлява т. н. „груб строеж”, но недовършен и опасен, защото не отговаря на изискването за носеща способност по ЗУТ. От експертизата се потвърждава, че от служители на район „Банкя“ е извършена проверка на място на 12.11.2019 г. При проверката е установено, че на самосрутваща се тухлена постройка с размери около 6,40 на 6,10 м. се извършват ремонтни работи и е изпълнен нов двускатен покрив. При ремонта е увеличен размерът на сградата с около 1,0 м. Изградени са стоманобетонови колони и частичен пояс на кота 3.0 м. Вътре в сградата е монтиран дървен под между мазето и етажа, а в стаята е сложена облицовка от гипсокартон. Спрямо релевантните за спора установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно дадената легална дефиниция в § 1, т. 16 от ДР ЗКИР, непълнота или грешка в кадастралната карта са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая безспорно е налице такова несъответствие, изразяващо се в липсата на отразяване в одобрената през 2012 г. кадастрална карта на изградената преди това в имота сграда с проектен идентификатор 02659.2193.1335.13, във връзка с отразяването на действителното състояние на сградите в имота. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР „кадастър“ е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. Според чл. 23 от същия закон „недвижим имот - обект на кадастъра“ е: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; и 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Следователно обектите попадащи в тези категории подлежат на нанасяне в кадастралната карта. Съгласно § 1, т. 1б от ДР ЗКИР „сграда“ или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31, а съгласно т. 2 от разпоредбата „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Съобразно заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, нанесената сграда на място има характеристиките на „груб строеж“. При извършените ремонтни работи е изпълнен нов двускатен покрив. Така установеното налага извода, че е налице годен обект на кадастъра, който да бъде нанесен в КК и КР. Правилно и обосновано съдът е посочил, че кадастралната карта следва да отразява съществуващите на място обекти. Начинът на изпълнението им, в т. ч. наличието на строителни книжа не е предмет на настоящето административно производство. Аргументите в касационната жалба относно собствеността на сградата не подлежат на обсъждане в настоящото касационно производство срещу заповедта за нейното нанасяне в кадастралната карта, доколкото и с оспорената заповед обектът е нанесен без данни за собственост. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. На ответната страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,