Определение № 7093 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 1104 от 28.11.2023 г. по касационно административно наказателно дело № 1234/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е спряно производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г. Счита определението за неправилно по съображения изложени в частната жалба. Ответната страна е представила писмен отговор. С определение №6920 от 06.06.2024 г. по адм. № 5507/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 1774 от 15.02.2024 г. по адм.д. № 1008/2024 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като е прието, че частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съдът е констатирал, че с отменения Електронен фиш №8504612408 от 09.06.2021 г. на ответника по касационната жалба „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Изложил мотиви, че с определение от 31.01.2023 г., постановено по КАНД №997 по описа за 2022 г., касационен състав на Административен съд - Хасково е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), на основание чл.267, §3, вр. §1, б.„а“ и б.„б“ от Договор за функциониране на Европейски съюз, с въпроса: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на така наречената „компенсаторна такса“. Като съобразил предмета на касационна жалба, насочена срещу решение на Районен съд - Свиленград, с което се отменя Електронен фиш за наложена имуществена санкция на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП - разпоредба, предвиждаща фиксиран в закона размер, съдът приел, че образуваното производство по дело С-61/23 на СЕС разглежда въпрос относим към решаването на спора по делото и решението на СЕС в отговор на преюдициалното запитване се явява обуславящо за разрешаването на правния спор поради което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, е спрял производство по делото до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 г. на СЕС. Определението е правилно. Делото пред административния съд е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №189/02.10.2023 г., постановено по АНД №411/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8504612408 от 09.06.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски до приключването на последното заседание пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение