Определение № 1055 от 13.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2628/12.12.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3136/2013, с което е потвърдено и поправено решение № 2797/10.06.2013 на Варненския районен съд по гр.д. № 12596/2012, допълнено с решение № 4050/16.08.2013, като са уважени частично предявените искове за сумата 2.480,00 лева обезщетение за имуществените вреди от недопускане в съсобствен имот на основание чл. 45 ЗЗД със закони лихви на основание чл. 86 ЗЗД. Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката-ищца Д. Т. Д. – Р., представляван от адв. Д. Р. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по владелчески (относно момента на отнемане на владението) и по иск за разваляне на договор поради неизпълнение (относно недопускането на прехвърлителя до прехвърления имот при незачитане на запазеното право на ползване), както и за възможността въззивният съд да събира нови доказателства, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник К. П. Р., представляван от адв. Ф. Д. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси установява ли решението по уважен владелчески иск противоправността на отнемането и по материалноправните въпрос за правната квалификация на иска за вреди от недопускането до имот на един съсобственик от друг съсобственик, за значението на участието в съсобствеността и правото на ползване за размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, който е осъден по владелчески иск да предаде на ищцата владението на процесното жилище е възпрепятствал ищцата да го ползва през времето от 01.06.2011 г. (постановяване на осъдителното решение) до 30.11.2011 г. (осъществяване на въвода във владение), в следствие на което тя е пропуснала да реализира ползи в размер на пазарния наем за имота за този период в размер на 2.480 лева. По делото не е установено препятстването на ползването от 03.07.2010 г. (възникването на основанието ответникът също да ползва жилището) до постановяване на съдебното решение, тъй като само и единствено диспозитива на решението по владелческия иск формира сила на пресъдено нещо. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение