Определение № 4793 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Харакчиев чрез процесуален представител С. Стойчев против Определение № 1342/16.02.2024 г. на Административен съд-Бургас по адм. дело № 231/2024 г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено, като се върне преписката на друг състав на АС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на подадената първоначална жалба по същество. Ответната страна - Началникът на Затвор [населено място], с процесуален представител М. Славова - старши юрисконсулт, изразява становище по частната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение на Административен съд - Бургас, като правилно, обосновано и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, частната жалба е неоснователна поради следното: Производството е образувано по жалба на М. Харакчиев срещу мълчалив отказ на началника на затвор [населено място] да се произнесе по молба на жалбоподателя, подадена в администрацията на затвора с рег. № М-138/08.01.2024г. Твърди се в жалбата, че ответникът, в качеството му на компетентен административен орган, валидно е сезиран с искане за произнасяне чрез издаване на индивидуален административен акт, с който да се признае правото на лишения от свобода Харакчиев да се среща с майка си Д. Харакчиева, в качеството ѝ на пълномощник по чл. 32 от ГПК, по време на които срещи Харакчиев да ѝ предава и получава от нея незапечатана кореспонденция и документи на хартиен носител, при спазване на правото на жалбоподателя на свобода, тайна и неприкосновеност на кореспонденцията. Поискано било по-нататък в молбата със същия индивидуален административен акт началникът на затвора да разпореди кога и как Харакчиев може да се среща с майка си за да ѝ предава и получава незапечатана кореспонденция и документи при горните условия. Поддържа се тезата, че началникът на затвора не се е произнесъл в срока по чл. 57 ал.1 от АПК по направеното искане, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на сочения мълчалив отказ и се иска отмяната му. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение намира за правилен извода, направен от първоинстанционният съд, че това отправено искане, разгледано в двата му аспекта, а именно - реализация на защитените права на М. Харакчиев на кореспонденция и съобщения, както и правото му на свобода да осъществява контакти със свой пълномощник, не обосновава наличието на предпоставки за издаване на искания индивидуален административен акт. Общите правила на чл. 73 от ППЗИНЗС уреждат контактите на лишените от свобода с външни лица (свижданията), включително и с пълномощници, но не предвиждат издаването на индивидуален административен акт. Правилно е изложено от Административен съд - Бургас в допълнение към доводите си, че правото на специални контакти на лишения свобода с негов защитник или повереник (срещи) по чл. 74 от ППЗИНЗС, е уредено с оглед ефективното упражняване на правото на защита по висящ наказателен процес /вж. ал. 6 на същия член/. Данните по делото обаче не сочат в молбата си Харакчиев да е посочил пълномощникът му да е защитник или повереник по конкретно наказателно производство, поради което тази хипотеза в случая е неприложима. Що се отнася до правото на лишения от свобода на свободна и тайна кореспонденция и други съобщения, то в действителност е обект на защита по чл. 34 ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В касационната жалба се поддържа становището, че правото на Харакчиев на свобода и тайна на кореспонденцията на хартиен носител, която лишеният от свобода иска да разменя с майка си по време на свиждане в затвора е право, произтичащо от чл. 34, ал. 1 КРБ и чл. 8 ЕКПЧОС, като при противоречие с нормите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, следва да се приложат нормите на КРБ и ЕКПЧОС, а не ЗИНЗС и ПЛЗИНЗС. Поради това е отправено искането да се признаят тези права с изричен ИАА. Твърдението обаче в частната жалба е неправилно поради това, че разпоредбите на чл. 34, ал. 1 КРБ и чл. 8 ЕКПЧОС, макар и да са приложими, в случая не съдържат подробна уредба, предвиждаща издаване на искания от жалбоподателя административен акт и следователно, не уреждат механизма за защита на това право. Подробна уредба относно упражняването на това право от лишените от свобода, е дадена в чл. 75 от ППЗИНЗС. Тя също не включва издаване на нарочен индивидуален административен акт от началника на затвора, с който правата да бъдат признати. Наред с това чл. 75 от ППЗИНЗС не предвижда правото по чл. 34 ал. 1 от КРБ да се реализира чрез специален за това пълномощник. Затова контактите с такъв пълномощник (нямащ качеството на защитник или повереник по конкретно наказателно производство) следва да се осъществяват по реда на чл. 73 от ППЗИНЗС, а правото на кореспонденция и съобщения следва да се реализира по реда на чл. 75 от ППЗИНЗС. Упражняването на тези права следва да се осъществява чрез директно приложение на нормативните разпоредби, без издаване на съответен административен акт. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира за правилно заключението, че с подаването на молба рег. № М-138/08.01.2024г. за началника на затвора не е възникнало задължение за издаване на индивидуален административен акт, поради което и липсата на произнасяне не представлява мълчалив отказ, обжалваем пред съд. По изложените съображения и на основание чл. 229 и сл. от АПК Върховният административен съд