Решение № 8478 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2632/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Градус – 98“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, чрез адвокат Андреев, срещу решение № 2299 от 19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 4915/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което делото се върне като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Хиков взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът - "Овергаз мрежи" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в съдебно заседание и писмени бележки чрез юрисконсулт Манолов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Градус - 98" АД срещу решение № О-П-1 от 28.03.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 197, ал. 9, изр. последно от Закона за енергетиката, във връзка с т. 17 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (Методиката) и влязло в сила решение № 7599 от 05.12.2023 г. по адм. дело № 11155 от 2022 г. на Административен съд София-град е разпоредила на „Градус 98“ АД да предостави на „Овергаз мрежи“ АД ползването на капацитет в размер на 50 м3/час от собствения си газопровод, намиращ се в гр. Русе и присъединен към газопровод „Център“ за целите на разпределение на природен газ за „Експрес сервиз“ ООД и заплащането на цена съгласно методиката. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно- производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че е налице техническа възможност и свободен капацитет на газопровода, собствен на „Градус 98“ АД, като е приел за неоснователни доводите за липса на капацитет, основан на заявени от дружеството инвестиционни намерения. Относно дължимата се цена за ползване е приел, че КЕВР е изискала от „Градус-98" АД да представи информация за балансовата стойност на газопровода, който е присъединен към газопровод „Център". Жалбоподателят не е представил изисканата информация, а вместо това е представил балансовата стойност на друг линеен енергиен обект. Предвид това, с ново писмо Комисията отново е изискала балансовата стойност на газопровода чието ползване се иска. Такава информация дружеството - жалбоподател не е представило, с аргумент, че е в процес на годишно приключване на отчетната 2024 г. Също така в хода на административното производство пред КЕВР „Градус-98“ АД не излага твърдения, нито ангажира доказателства, че дружеството не разполага изобщо с информация за балансовата стойност на актива си. Споделил е мотивите на КЕВР за приложението на разпоредбите на чл. 3.3 и чл. 3.4 от Методиката, съгласно които, когато лицата, предоставящи достъп до собствените си съоръжения не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, за стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност, която се определя от независим лицензиран оценител, избран по взаимно съгласие между страните. При несъгласие между страните за избиране на оценител, съгласно чл. 3.4.1 от Методиката, всяка от тях има право да поиска от КЕВР да определи оценител, като в случая се прилагат съответно разпоредбите на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ. Направил е извод, че, административният орган ясно е указал на страните, че цената следва да бъде определена по реда на Методиката, като е указал начина за определянето и, не е налице нарушение на материалния закон, тъй като макар и формално КЕВР да не е определила дължимата цена в оспореното решение, същото не препятства възможността тя да бъде определена от страните. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), присъединените към газопреносната мрежа клиенти, при техническа възможност и свободен капацитет, предоставят ползването на собствените си съоръжения на съответния оператор на газоразпределителна мрежа, получил лицензия, за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията. В случай, че не бъде постигнато съгласие за сключване на договор, с посочените от закона елементи, КЕВР разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методика. В случая „Овергаз Мрежи“ АД, като оператор на газоразпределителна мрежа, е отправило искане до „Градус 98“ АД за използване на свободен капацитет от разпределителен газопровод, собственост на „Градус 98“ АД и сключване на договор за осигуряване на достъп, което не е удовлетворено. Последвало е искане от „Овергаз Мрежи" АД до КЕВР да реализира правомощията си по чл. 197, ал. 9, изр. последно ЗЕ, като разпореди сключването на договор за предоставяне на достъп в качеството му на оператор на газоразпределителна мрежа и титуляр на лицензия за извършване на дейността „разпределение на природен газ" за територия „Север” с „Градус-98" АД - като собственик на газопровод, намиращ се в гр. Русе и присъединен към разпределителен газопровод „Център" при цена, определена от КЕВР съгласно Методиката. Въз основа на възложено и дадено експертно становище КЕВР е установила техническа възможност и свободен капацитет за искания от „Овергаз Мрежи“ АД обем, при което е постановила предоставяне на ползването на търсения капацитет с обжалваното пред съда свое решение. По отношение на задължението да определи цена за предоставения достъп е вменила задължение на страните дължимата се такава да се определи тях, при приетото, че е в невъзможност цената да бъде определена от Комисията, тъй като въпреки дадените указания касационния жалбоподател не е представил балансовата стойност на газопровода, относима към определянето и съгласно т. 3.2 от Методиката. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 197, ал. 9, изр. първо от ЗЕ – наличие на техническа възможност и свободен капацитет на собствения на „Градус-98" АД газопровод, установени от административния орган, чрез възложено и изпълнено експертно становище и назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Не е налице соченото от касатора стеснително тълкуване на разпоредбата от страна на административния съд, основано на инвестиционните му намерения, при реализацията на които свободен капацитет не само няма да има, но и същия ще е недостатъчен за захранване на предвидените мощности. Както към момента на постановяване на обжалваното решение на КЕВР, така и в хода на съдебното производство наличието на свободен капацитет на собствения на „Градус-98" АД газопровод е безспорно установено. Сочените от касатора инвестиционни намерения имат значение за срока на договора, въз основа на реални установявания, чрез доказване начина и сроковете в които се предвижда реализацията им, с оглед изпълнение на задълженията на оператора на газоразпределителната мрежа по чл. 199 ЗЕ. Несъстоятелно е позоваването на представеното по делото решение и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда, издадено на основание чл. 120, ал. 1, предложение четвърто от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с което се актуализира издадено на дружеството комплексно разрешително за експлоатация на инсталации и съоръжения. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗООС то е предпоставка за изграждането и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4, като жалбоподателят не твърди и не доказва по делото реално предприети действия по изграждане на визираните в решението по чл.120 ЗООС производствени сгради, съответно газопреносни съоръжения. Неправилно обаче съдът е приел, че решението на КЕВР отговаря на законовите изисквания. Съгласно чл. 179, ал. 9 ЗЕ ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като в договора с лицензианта се договорят условията на ползването, включително условията за оперативно управление и измерване на газа, доставян до всеки от клиентите, включително до лицето, предоставящо ползването, за гарантиране на единно оперативно управление и измерване на доставяните до клиентите количества природен газ. При несъгласие на страните решението на КЕВР следва да замести липсата на постигнато съгласие и сключен договор между клиент, присъединен към газопреносната мрежа и оператор на газоразпределителната мрежа. В случая обжалваното решение на КЕВР не съдържа указания по изискуемите се елементи на посочените договорни клаузи, а формално задължава страните да сключат договор, при непосочване и на дължимата се за заплащане цена, подлежаща на определяне именно от нея, при което спорът между лицензианта и клиента, собственик на газопровода, достъп до който се иска остава неразрешен. С обжалваното решение на КЕВР не се постига и целта на закона за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ, чрез използване на съществуващи съоръжения в пълния им капацитет. Законът изрично вменява на КЕВР да се намеси в правоотношенията между страните и да постанови задължителен за тях акт, предоставящ ползването на свободния капацитет на пряко присъединеният към газопреносната мрежа газопровод от газоразпределителното дружество, за неизпълнението на което са предвидени санкции в чл. 222 ЗЕ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваното пред съда решение № О-П-1 от 28.03.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. На основание чл. 173, ал. 2 АПК следва преписката да се изпрати на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение указания по приложението на чл. 197, ал. 9 ЗЕ и на основание чл. 174 АПК определя едномесечен срок за произнасяне от влизане в сила на настоящото решение. С оглед изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Следва да се присъдят направените такива в размер на 1173.18 евро, внесени държавни такси и възнаграждение за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Намира за основателно възражението на ответника КЕВР за прекомерност на заплатените при разглеждане на делото адвокатски възнаграждения в размер на 10 500 лева пред първоинстанционния съд и в размер на 6 000 евро за настоящата инстанция. С оглед изискванията на чл. 36, ал. 2 и 3 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 10 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване фактическата и правна сложност на спора и засегнатия интерес, съдът намира за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение в размер на по 3000 евро за всяка от съдебните инстанции. Следва КЕВР да бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото в размер на 7173.18 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,