Определение № 728 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба, подадена от Р. Д. Д., против определение № 3454 от 04.07.2024 г. по гр. дело № 2158/2024 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. дело № 3810/2014 г. на Плевенски районен съд и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради изпълнени от нея указания на администриращия съд за отстраняване на констатираните нередовности на молбата й за отмяна и липсата на проведено от касационната инстанция разпоредително производство в състав при съобразяване на ТР 3/2021 г. относно председателите и членовете на съдебните състави на Върховния касационен съд. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни актове само на изчерпателно изброените в закона основания. В чл. 306, ал. 1 ГПК, като условие за редовност, е предвидено задължението на страната за посочване в молбата й на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима – така тълкувателните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая молителят Р.Д. се е позовала на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, в което са уредени няколко хипотези. Общото между тях е обстоятелството, че решаващата воля на съда по съществото на спора е формирана въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно деяние – неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Безусловно условие за допустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е престъпното деяние да е установено по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК - т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Молителят Р. Д. не е изложила обстоятелства, които да се подвеждат под някоя от предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК хипотези, а именно за установени по надлежния ред неистинност на доказателствени средства или престъпно деяние, извършено от посочените в разпоредбата лица, значими при формиране на решаващата воля на съда, респ. водещи до извод за възможна неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Такава твърдение е налице само по отношение на посоченото в молбата решение № 26 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 1130/2013 г. на Плевенски ОС с означаването му като осъдителна присъда, но при яснота и от съдържанието на молбата, че същото е поставено в рамките на гражданско съдопроизводство. С него са уважени предявени от молителя Р. Д. искове за защита лични и имуществени права с гражданскоправен характер, а именно такива по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и макар позитивно за нея, същото не представлява осъдителна присъда по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Последната се постановява само в рамките на образувано наказателно производство и представлява съдебен акт, с който съдът признава виновността на дадено лице в извършването на престъпление и е основание за реализиране на наказателната му отговорност, а твърдения за такава в настоящата молба липсват. Релевираните от частния жалбоподател фактически твърдения в молбата не могат да бъдат подведени и под никое от другите лимитативни основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя недопустимостта на производството по молбата за отмяна, преценката на която в съответствие с изискванията на закона е извършена в закрито заседание от надлежен съдебен състав от трима съдии на Върховния касационен съд– арг. от чл. 307, ал. 1 ГПК и чл. 110, т. 1 ЗСВ. Заседание в състав от общото събрание на колегиите на Върховния касационен съд съгласно чл. 110, т. 2 – 4 ЗСВ е предвидено само при разглеждане на искания за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване, поради което и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни. Ето защо, обжалваното определение, с което ВКС е оставил молбата за отмяна без разглеждане и е прекратил производството по делото, е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.