Определение № 2418 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. К. К. от гр.София против Определение № 12993 от 2.12.2024 г. по адм. д. № 10540/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, с което жалбата му срещу акт на Президента на Република България от 14.03.2024 г. като недопустима е оставена без разглеждане и е прекратено производството по адм. д. № 10540/2024 г. по описа на Върховния административен съд.Частният жалбоподател поддържа, че определението на тричленния състав е незаконосъобразно, тъй като неправилно е прието, че акт на Президента не подлежи на оспорване. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответникът – Президента на Република България, не ангажира становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт, подлежащ на обжалване, е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови този правен резултат, тричленният състав законосъобразно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат за актовете на Президента на Република България. Определението на тричленния състав на Върховния административен съд, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете на Народното събрание и на Президента на Републиката. Общата клауза на чл. 120, ал. 2 от КРБ предвижда изключение от принципа за обжалваемост на административните актове, когато със закон е изключено съдебното им оспорване. При положение, че актовете на Президента са изрично изключени от предмета на регулиране на АПК, правилото на чл. 145 от АПК не намира приложение в настоящия казус. В разглеждания случай, по аргумент на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, оспорването по реда на АПК, е недопустимо. Ето защо, като е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил определение в съответствие със закона. Поради изложеното настоящият петчленен състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия,