Определение № 103 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3827/2019 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 245, ал.3 ГПК, депозирана на 19.11.2020 г. от К. А. Т. и М. И. Т., с която се иска издаване на обратен изпълнителен лист в полза на молителите срещу „Алая 28“ АД, на основание постановеното решение № 89/30.09.2020 г. по гр.д. № 3827/2019 г. по описа на ВКС. Съгласно молба-уточнение от 14.12.2020 г., с която е представено и удостоверение от ЧСИ М. О. с изх. № 11157/08.12.2020 г., молителите Т. искат издаване на обратен изпълнителен лист в тяхна полза срещу „Алая 28“ АД за сумата от 326 848,40 лв., с която дружеството-взискател се е удовлетворило по изп.дело № 38/2006 г. Насрещната страна – „Алая 28“ АД е депозирала отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК, а именно: изпълнителното основание да е съдебно решение; изпълняемото право да е парично или за предаване на вещи; съдебното решение да е отменено и с влязло в сила решение осъдителният иск да е отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.245, ал.3 ГПК е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, ВКС е отменил решение № 65/19.04.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 628/2019 г., с което е потвърдено решение № 791/08.06.2018 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по предявения от А. В. С. против „Алая 28“ АД, К. А. Т. и М. И. Т., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, несъществуването на вземане на „Алая 28“ АД спрямо К. А. Т. и М. И. Т. в размер на 90 000 евро на основание договор за цесия от 03.12.2008 г., представляващо припадащата се на последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор за банков кредит № ****/07.03.2003 г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.дело № 38/2006 г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд Пловдив. Хипотезата на обратен изпълнителен лист е приложима само за отменени съдебни актове, които вече са били изпълнени изцяло и частично - такива са актовете с допуснато предварително изпълнение /чл.238 ГПК /отм./, респ. чл.242 ГПК/, актовете, чието обжалване не спира изпълнението им - такъв е актът за издаване на изпълнителен лист – чл.244, ал.3 ГПК /отм./, респ. чл.407, ал.2 ГПК, въззивните решения – чл.282, ал.1 ГПК/, или влезлите в сила актове, които впоследствие са отменени по реда на извънредния способ по чл.303 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК предвижда, че след отмяна на осъдително решение, по което е допуснато предварително изпълнение, следва да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. Посочената разпоредба е приложима и в хипотезата на чл.309, ал.2, изр.2 ГПК, както и на чл.422, ал.3 ГПК – при отхвърляне на установителния иск за вземане, за което е издадена и изпълнена заповед за незабавно изпълнение. Настоящият случай обаче не попада в нито една от посочените хипотези. С решението на ВКС е уважен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от трето за изпълнителното производство лице, в качеството му на приобретател на недвижим имот, след вписана ипотека върху него, от длъжниците по изпълнението, с който иск се оспорва вземането спрямо тях с цел препятстване на принудителното изпълнение върху притежавания от него имот с твърдения, че вземането не съществува, тъй като е погасено от него след настъпило заместване на длъжниците в дълга и плащане на кредитора към този момент, поради което процесното вземане не би могло да бъде цедирано впоследствие на ответника „Алая 28“ АД. Установителният иск е насочен срещу ответниците К. и М. Т. – длъжници /в качеството им на поръчители по договор за кредит/ и „Алая 28“ АД – взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК в полза на Националната банка на Гърция, като по делото е установено, че нито кредитополучателят, нито поръчителите Т. са се възползвали от реда за защита по чл.244, чл.250 и чл.254 ГПК /отм./ или по чл.124, ал.1 ГПК – чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че не дължат на взискателя сумата, произтичаща от несъдебното изпълнително основание, при успешното провеждане на който за тях би възникнало вземане срещу взискателя по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД - за връщане на полученото по несъществуващо изпълняемо право. Следва да се посочи, че за събирането на това вземане длъжниците следва да инициират производство по снабдяване с изпълнително основание – чрез предявяване на осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ГПК или издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като редът по отменения ГПК, а и по действащия ГПК, не предвижда възможност в тези случаи, длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист - арг. от противното от чл.241, ал.3 ГПК /отм./ и от чл.245, ал.3 ГПК и препращащите към него норми в ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,