Определение № 4620 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5967 от 13.08.2025 г. на Н. А. Н. срещу разпореждане № 419 от 29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от касатора Н. частна жалба от 22.01.2025 г. срещу постановеното по същото дело определение № 43 от 22.01.2025 г.. В настоящата частна жалба са изложени оплаквания за нищожност на атакуваното разпореждане, поради това, че според касатора съдебните актове, с които се оставя без разглеждане частна касационна жалба от апелативен съд следва да бъдат постановени от състав от трима съдии. Навеждат се доводи и за неправилност на обжалваното разпореждане с оглед на обстоятелството, че посоченото в него разпореждане № 96 от 03.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд не е влязло в сила, а дори и да е влязло в сила не е относимо към предмета на спора, тъй като е върната частна жалба срещу необжалваемо определение. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване, преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. В обжалваното разпореждане № 419 от 29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд е прието, че поради влизане в сила на постановеното по същото дело разпореждане № 96 от 03.02.2025 г., подадената от жалбоподателя Н. частна жалба срещу определение № 43 от 22.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено без уважение неговото искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 39 от 20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което на Н. е предоставена поисканата от него правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, настоящата частна жалба е неоснователна. Аатакуваното разпореждане не е нищожно. Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпореждания, с които въззивният съд връща касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частна касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК следва да бъдат постановявани еднолично, а не в състав от трима съдии. Това разрешение е възприето, защото тези съдебни актове се отнасят до администрирането на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Обжалваното разпореждане обективира дейност на въззивен съд по администриране на частна касационна жалба (връщането й/оставянето й без разглеждане поради това, че е насочена срещу окончателен, неподлежащ на касационно обжалване акт), поради което може да бъде постановявано еднолично, така както е възприето в т. 10 ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно то не е постановено от незаконен състав и не е нищожно, а съставлява валиден съдебен акт. С обжалваното с върнатата частна жалба с вх. № 403/22.01.2025 г. определение № 43/22.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд е оставена без уважение подадената от Н. А. Н. молба за допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 39/20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд. С последното е уважено направеното от него искане за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП. Същото не е преграждащо развитието на производството и неговото обжалване не е изрично предвидено в закона, поради което и по аргумент за противното основание от чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗПП то не подлежи на обжалване. Ето защо и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване и определението за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, оставената без разглеждане частна касационна жалба с атакуваното разпореждане правилно е приета за недопустима. Ето защо, обжалваното разпореждане № 419/29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 568/2024 г. на Варненски апелативен съд е освен валидно и допустимо, и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение