Определение № 9913 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 151, ал. 3 от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частната жалба на „Си Ар Си сълюшънс“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от В. Владимиров, чрез адв. Пелев, срещу Определение № 3863/04.05.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 2534/2023 г., с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението поради противоречието му с материалноправни и процесуални норми, които не назовава. Ответникът, директорът на дирекция „ОДОП“ София, не ангажира становище по частната жалба. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна против подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 151, ал. 3 ДОПК е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: На 18.10.2022 г. от органи по приходите в ТД на НАП София е издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-22221921004526-091-001, с който в тежест на „Си Ар Си сълюшънс“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност и закъснителни лихви в общ размер на 149 438,38 лв. РА е съобщен на адресата си електронно на 27.10.2022 г. На 30.01.2023 г. в дирекция ОДОП София е постъпила адресираната до Административен съд София-град жалба срещу РА, в която се поддържа мълчаливото му потвърждаване. В съпровождащото административната преписка писмо директорът на дирекция „ОДОП“ София заявил, че РА не е оспорен по реда на чл. 152 – чл. 155 ДОПК. С разпореждане от 17.03.2023 г. съдия-докладчикът указал на дружеството да представи доказателства, че РА е обжалван по административен ред, както и такива за внесена по сметката на АССГ държавна такса от 50 лв и го предупредил, че при неизпълнение делото ще бъде прекратено. Съобщението с указанията е връчено на пълномощника на дружеството адв. Гайдаров на 13.04.2023 г., но не е изпълнено. С обжалваното определение съдът на основание чл. 151, ал. 2 ДОПК, макар да се е позовал на чл. 158, ал. 3 АПК, е прекратил производството по делото. Определението е правилно: По силата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК съществуването на право на съдебно оспорване на РА е обусловено от предхождащото го обжалване по административен ред, като съдебното оспорване е допустимо само за частта от акта, която не е отменена от решаващия орган - чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Хипотеза на потвърждаване на РА при административно оспорване е фикцията по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, т. е непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. В разглеждания случай липсват данни условието по чл. 156, ал. 2 от ДОПК да е осъществено. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ДОПК ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява. Не се оспорва фактът, че дадените от съда указания са редовно съобщени лично на упълномощения по делото процесуален представител – адв. Гайдаров на 13.04.2023 г., както и че до изтичането на срока за отстраняване на нередовността на 20.04.2023 г. по сметката на Административен съд София-град не е постъпила сума в размер на 50 лева, внесена от „Си Ар Си сълюшънс“ ЕООД, нито е представен по делото документът, удостоверяващ внасянето й съобразно чл. 149, ал. 2, т. 4 от ДОПК. По тези съображения обжалваното определение не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност, недопустимост или неправилност и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение