Определение № 49 от 08.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 7408/2014 г.

Производството е по молбата на Л. А. П. от [населено място], [община], вх. № 5431/25.V.2016г., за допълване на решението на ВКС на РБ по настоящото дело от 17.V.2016г. с произнасяне и по предявения от молителката срещу Държавата насрещен иск за присъждане на 21979лв., представляващи платената по прогласения за нищожен договор цена за закупуване на недвижимия имот. Делото е насрочено и е разгледано в открито заседание на 07.ХІ.2016г., в което ответникът Д., представлявана от м. на з. и х., чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. не е оспорил молбата за допълване. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.250 ал.1 ГПК, но тя е недопустима поради следните съображения: С определение от 27.VІІІ.2013г. първоинстанционният Видински окръжен съд е приел за разглеждане по гр.д. № 103/2013г. предявения от Л. П. срещу Държавата евентуален насрещен иск по чл.34 ЗЗД за присъждане на 21979лв., представляващи платената по договор № 3/12.V.2009г., чиято нищожност се претендира по делото, цена за процесния имот в случай на уважаване на главния иск. С решението си от 17.ХІІ.2013г. Видинският окръжен съд е отхвърлил предявения от Държавата срещу Л. П. иск за прогласяване нищожността на посочения договор, както и предявения от последната насрещен иск. Първоинстанционното решение е обжалвано пред Софийския апелативен съд само от Държавата, като с решението си от 11.ІХ.2014г. по гр.д. № 1198/2014г. въззивният съд го е потвърдил в обжалваните части. С решението по настоящото дело от 17.V.2016г. по касационната жалба на Държавата ВКС е отменил решението на САС от 11.ІХ.2014г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ, сключен на 12.V.2009г. между м.на з. и х. като продавач и Л. П. като купувач, е нищожен поради противоречие със закона в частта относно процесния имот. При тези обстоятелства ВКС намира, че предмет на настоящото дело не е предявеният от молителката евентуален насрещен иск. Това е така, защото спорът по него е разрешен с влязлото в сила поради необжалването му от Л. П. въпреки правния й интерес /тъй като не са били налице предпоставките за произнасяне по него/ решение на първоинстанционния съд и той не може да бъде пререшаван по предвидения в чл.250 ГПК ред. За защита на правния интерес в такива случаи законът предвижда друг процесуален ред. По изложените съображения молбата за допълване на решението от 17.V.2016г. следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,