Решение № 1289 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 205410005, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №36, ет. 3, офис 337, чрез адв. Тосков против Решение №15268/07.05.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №1387/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за дерегистрация по ЗДДС №220992404044988/18.09.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в офис София при ТД на НАП - София, потвърден с Решение №1634/18.12.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София. За съвместно разглеждане е приета и частната жалба на дружеството против Определение №20591/16.06.2025 г. на АССГ по адм. д. №1387/2025 г., постановено в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост касаторът претендира неговата отмяна, отмяна на Акта за дерегистрация по ЗДДС и присъждане на разноски. С твърдения за неправилност и на оспореното определение се иска отмяната му. В открито съдебно заседание жалбите се поддържат от адв. Тосков. Страната представя списък на разноските и договор за правна помощ и сътрудничество, съдържащ разписка за заплащане на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба –директорът на Дирекция ОДОП – София – оспорва същите като неоснователни чрез пълномощника си юрк. Теофанова. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и допустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими като подадени в срок от надлежна страна срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, неблагоприятни за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна поради следните съображения: С Акт за дерегистрация №220992404044988/18.09.2024 г. приходният орган разпорежда да се прекрати регистрацията по ЗДДС на „ФОРЕСТ НУК ПРОПЪРТИС“ ЕООД на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС. От фактическа страна е посочено, че при извършената проверка в информационния масив на НАП е установено, че задълженото лице не е подало справки-декларации на основание чл. 125, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. август 2024 г. Първостепенният съд приема, че оспорването на акта е допустимо, че същият е издаден от компетентен орган и е материално законосъобразен. Приема за безспорно обстоятелството, че „по посочените три справки – декларации жалбоподателят не е внесъл дължимия ДДС съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС“. Спорните въпроси според съда са по приложение на правото, а именно дали при наличие на оперативна самостоятелност е следвало да бъде приложена тази крайна мярка и дали законодателят в чл. 176 има предвид различни по вид задължения или задължения от един и същ вид. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и неправилно, поради следното: Съдът приема за установени факти, които напълно се различават фактическата обстановка, изложена в акта. Неизпълнението на задължението по ЗДДС, посочено в акта, е неподаване на справки – декларации по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, а не невнасяне на декларирания за внасяне ДДС по чл. 89, ал. 1 от същия закон. Напротив, в решението си решаващият орган не оспорва, че в подадените със закъснение справки – декларации по данните от регистрите по чл. 124, ал. 1 ЗДДС няма посочени общи суми на данъка, изискуем от данъчнозадълженото лице, и на данъчния кредит и не са налице подлежащи на внасяне задължения за ДДС. Съдът не се е произнесъл по доводите на жалбоподателя в подадената от него жалба, а по ненаведени от него такива, като например за това дали под системност в чл. 176 ЗДДС законодателят има предвид неизпълнение на едни и същи или различни по вид задължения. Доказателствата, приложени към жалбата на дружеството по административен ред, не се съдържат в административната преписка, нито са представени от ответника на магнитен носител, въпреки наличният такъв по делото. Съдът не му е указал да ги представи, независимо че са налице данни за това, че същите са приложени към жалбата (л. 25, л. 28), поради което и не ги е обсъдил. В жалбата си до АССГ жалбоподателят изрично се позовава на тези доказателства и иска да бъде представена цялата преписка. Чл. 220 АПК изисква от касационната инстанция да провери прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, и й забранява да прави нови фактически установявания. В случая тази проверка е осуетена от липсата на фактически установявания в оспореното първоинстанционно решение, съответстващи на данните от съдържащите се в делото документи. Изложеното обосновава извод за това, че решението на АССГ е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. При повторното разглеждане АССГ следва пълно, точно и вярно да установи фактите по спора и с оглед тези факти да формира правните си изводи, както и да задължи ответника да представи приложените към жалбата на дружеството по административен ред писмени доказателства. Доколкото в глава деветнадесета от дял трети на ДОПК не се съдържа правна норма, регламентираща предмета на съдебната проверка на актовете, издадени при условията на оперативна самостоятелност, а чл. 83, ал. 4 ДОПК препраща само към реда за оспорване на РА, то по аргумент на § 2 ДР ДОПК при съдебният контрол следва да намери приложение текстът на чл. 169 АПК и ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОСС на ВАС досежно изискването за мотивираност на избора на административния орган, както и Решение на СЕС от 3 април 2025 г. по дело С-164/202 г., Ситиленд, на което се позовава жалбоподателят. С оглед извода за неправилност на решението следва да се отмени и определението, с което е изменено същото в частта му за разноските. При повторното разглеждане на делото съдебният състав от АССГ следва да се произнесе по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.