Определение № 50253 от 07.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 509 от 07.02.2022 г. по в.гр.д.№ 2453 от 2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено постановеното по това дело решение № 1826 от 07.12.2021 г. в частта за разноските, като Й. Г. П. е осъдена да заплати на [община] сумата 560 лв. разноски за двете съдебни инстанции. В частната жалба пълномощникът на [община] твърди, че необосновано въззивният съд не е присъдил част от направените от общината разноски: 400 лв. заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза и 236,20 лв. внесена държавна такса за въззивното обжалване. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде присъден пълния размер на направените разноски, както и на общината да се присъди юрисконсултско възнаграждение по настоящото частно гражданско дело. Ответницата по частната жалба Й. Г. П. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/ и преди изтичане на едноседмичния срок за обжалване /определението е било съобщено на Общината на 15.02.2022 г., а частната жалба е подадена на 21.02.2022 г./. По същество частната жалба е основателна и следва да се уважи поради следното: С решението от 07.02.2022 г. по в.гр.д.№ 2453 от 2021 г., недопуснато до касационно обжалване от настоящия състав на ВКС с определение № 50451 от 02.11.2022 г. по гр.д.№ 1540 от 2022 г., въззивният съд е отхвърлил предявения от Й. Г. П. срещу Общината отрицателен установителен иск за собственост. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.78 ГПК [община] е имала право на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Искането за заплащане на тези разноски е било своевременно направено от пълномощника на общината- още в последното проведено пред първоинстнационния съд съдебно заседание, във въззивната жалба и в молбата от 02.11.2021 г. Въпреки това обаче, в решението си въззивният съд е пропуснал да присъди разноски на общината. Поради това правилно с обжалваното определение съдът е допълнил постановеното от него решение, като е присъдил на [община] направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Неправилно е определен обаче размерът на дължимите разноски: Въззивният съд е присъдил разноски в размер на 560 лв., включващи само 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция и 160 лв. допълнителен депозит за вещо лице, но е пропуснал да присъди 400 лв., внесен от общината първоначален депозит за вещо лице и 236,20 лв., внесена от общината държавна такса за въззивно обжалване. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение за допълване на въззивното решение в частта за разноските, чрез присъждане на общината на сумата 1196,20 лв., включваща по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция, 400 лв. първоначален депозит за вещо лице, 160 лв. допълнителен депозит за вещо лице и 236,20 лв. държавна такса за въззивно обжалване. С оглед изхода на настоящото дело и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК ответницата по частната жалба дължи и следва да бъде осъдена да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение за защита по настоящото частно гражданско дело в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение