Определение № 1213 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2860/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.12.2013 г. по гр.д. № 10849/2013, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 28.06.2013 г. по гр.д. № 4843/2013, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът В. Ч., представляван от адв. В. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси кои обстоятелства определят тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, може ли да бъде наложено дисциплинарното наказание уволнение за извършването на две или повече нетежки нарушения, когато причинените щети са възстановени, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. А. Д. от САК я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като дисциплинарното наказание уволнение е наложено за извършването на системни (повече от две) нарушения на трудовата дисциплина, като е преценена общата им тежест и липсата на доказателства за възстановяването на причинените вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „търговски сътрудник”. При задгранични командировки в нарушение на установените правила, без одобрението на прекия си ръководител, ищецът е изтеглил от предоставената му служебна карта сумата 682.47 лева, за да отстрани повреди от ПТП по служебния автомобил, отклонил се е от указания маршрут по лична работа, забавил е отчет за командировка и не е представил документи за извършени разходи, за които няма представени доказателства да са възстановени. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд е приел, че нарушенията са три и следователно са извършени системно, преценил е общата им тежест и е съобразил обстоятелството, че причиняването на имуществена вреда не е необходимо, за да е налице дисциплинарно нарушение злоупотреба с доверието на работодателя, то има значение за неговата тежест. На ответника по касацията [фирма], София следва да бъде присъдена сумата 30,00 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение