Определение № 3204 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2026 г.

Образувано е по частна жалба подадена от „Матони“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Н. Николов, против протоколно определение от 04.02.2026 г. по адм. дело № 522/2025 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е оставена без разглеждане като просрочена, жалбата му по оспорване като незаконосъобразен на мълчалив отказ на кмета на Община Хитрино да се произнесе по негово заявление вх. № 26-00-159/21.08.2025 г. и производството по делото е прекратено в тази част. Частният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е индивидуализирал правилно предмета на обжалване по отношение бездействието на органа по исканото разрешение за изработване проект за изменение на Общия устройствен план (ОУП) и Подробния устройствен план (ПУП). Позовава се на отправени от него допълнителни уточнения и искания към органа на 16.10.2025 г., което поражда задължение за произнасяне и по което органът е предприел действия. Намира, че съдът неправилно е тълкувал чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като началото на срока за обжалване на мълчалив отказ не може да се брои от съобщаването, поради което е приложима общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. От друга страна твърди, че все още не е формиран мълчалив отказ, а такъв ще има едва в хода на настоящия процес, тъй като органът е предприел действия по уточнението му от 16.10.2025 г. с насочването на преписката към главния архитект, който следва да даде становище по чл. 135, ал. 4 ЗУТ. Моли за обезсилване, респективно отмяна на атакуваното определение. Претендира разноски Ответникът - кмет на Община Хитрино, чрез пълномощника си адвокат Г. Гатев, преставя писмен отговор с който оспорва жалбата и по изложени съображения моли атакуваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на „Матони“ ЕООД с искане да се отмени като незаконосъобразен мълчалив отказ да се разреши по реда на чл. 135 ЗУТ, изработването на проекти за изменение на ОУП и едновременно с това на плана за застрояване (ПЗ), с обхват поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Хитрино, внесен със заявление вх. № 26-00-159/21.08.2025 г. и уточнен с искане от 16.10.2025 г. След заплащането на определената държавна такса от жалбоподателя и изпращането на преписката от органа, съдът е конституирал страните и е насрочил открито съдебно заседание на 04.02.2026 г. В неговия ход, във връзка с възражение на ответника за просрочие на жалбата и изявление на пълномощника на жалбоподателя, че иска и обявяване нищожност на атакувания мълчалив отказ, е постановено атакуваното сега определение, като производството е продължило по искането за обявяване на нищожност. В мотивите си съдът е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета да се разреши градоустройствена процедура по чл. 135, вр. чл.134 ЗУТ по заявление вх. № 26-00-159/21.08.2025 г. Едномесечният срок за произнасяне по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е изтекъл на 23.09.2025 г., когато е формиран мълчалив отказ. Срокът за обжалването му по чл. 215, ал. 4 ЗУТ е изтекъл на 08.10.2025 г., поради което жалбата по която е образувано съдебното производство, подадена на 24.11.2025 г. е просрочена. По отношение уточнението от 16.10.2025 г. е посочено, че то не води до нов срок за произнасяне, тъй като не е във връзка с указания за отстраняване на нередовности и срокът за произнасяне не е удължаван, а уточнението е направено не само след изтичане на срока за произнасяне на органа, но и след изтичането на срока за обжалването му. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оглед отправеното в жалбата до първоинстанционния съд искане - петитум, правилно е бил определен предметът на обжалване, който е оспорване на мълчалив отказ, а не бездействие по чл. 256 АПК. Съгласно нормативната уредба - чл. 58, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 1 АПК, мълчалив отказ се формира при непроизнасяне по искане за издаване на административен акт, т. е. при правно бездействие, а не при фактическо такова, както е бездействието по чл. 256 АПК. С оглед обективната връзка между заявлението до административния орган за издаването на актове по реда на чл. 135 ЗУТ и подадената жалба по повод непроизнасянето му в срок, въпросът за оспорване на бездействие по чл. 256 АПК е въобще извън предмета на настоящото производство. Административният съд обосновано е приел, че по заявлението на жалбоподателя е формиран мълчалив отказ, който не е бил оспорен в предвидения в закона срок. Искането до кмета на Община Хитрино е подадено на 21.08.2025 г. и за органа е възникнало задължение да се произнесе по него в едномесечен срок, съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Волеизявление до изтичане на срока на 23.09.2025 г., който е първият присъствен ден, не е направено от органа, поради което по искането е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 ЗУТ подлежи на оспорване в 14-дневен срок. Срокът започва да тече от деня, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе и е изтекъл на 07.10.2025 г., вторник - присъствен ден, а жалбата против мълчаливия отказ е подадена едва на 24.11.2025 г. Първоинстанционният съд е допуснал грешка в изчисленията на срока за обжалване, посочвайки 08.10.2025 г., но това не променя верността на крайните му изводи. В съответствие със закона и обоснован на доказателствата е приетото от съда, че срокът за обжалването на мълчаливия отказ като незаконосъобразен е пропуснат, жалбата е недопустима в тази част и не може да бъде разгледана, а производството по делото по отношение на нея следва да се прекрати. Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че 14-дневният срок за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗУТ, се отнася и за мълчаливите откази. Формиран в производство по ЗУТ мълчалив отказ, подлежи на оспорване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Посочения законов текст е специален при оспорване актовете по ЗУТ, каквито се явяват както изричните, така и мълчаливите откази, като дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че срокът за произнасяне следва да се изчислява и във връзка с направеното от него уточнение на 16.10.2025 г. Разпоредбите на АПК предвиждат, че срокът за произнасяне на компетентния административен орган тече от датата на подаване на искането - чл. 57, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 25, ал. 1 АПК, като изключения във връзка с направени допълнителни искания на заявителя не са въведени. С приемането на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ (нов, ДВ бр. 16/2021 г.), беше създадена възможност административният орган еднократно да изиска допълнителни документи и уточнения от заявителя, като съгласно ал. 2 в тази хипотеза срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. В случая чл. 5в ЗУТ е неприложим, тъй като допълнителни документи и уточнения не са изискани от заявителя. Отделно от това, с уточнението от 16.10.2025 г. не са въведени нови основания и нови искания, а е поддържано вече отправеното искане да се разреши изработването на проекти за изменение на ОУП и ПЗ. По него обаче, към тогавашния момент - 16.10.2025 г., не само че е бил формиран мълчалив отказ, но и същият е влязъл в сила. По отношение твърдението на частния жалбоподател, че все още не е формиран мълчалив отказ и органът е предприел действия по уточнението му от 16.10.2025 г., като е насочил преписката към главния архитект, следва да се посочи, че липсата на мълчалив отказ е самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане поради липса на предмет. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата в частта с която мълчаливият отказ е оспорен като незаконосъобразен, прекратил е производството по делото в тази част и то е продължено по искането за обявяване на нищожност, съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение