Определение № 174 от 03.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. П., срещу разпореждане № 273/05.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 2037/28.03.2022 г. по същото дело, насочена срещу определение № 137/17.03.2022 г. по същото дело. Ответниците по частната жалба С. С. П. и Л. Ц. П. са подали писмен отговор със становище жалбата да се остави без уважение. Н. Ф. не е подал отговор. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение № 4004/10.11.2021 г. по в. гр. д. № 2682/2021 г. Варненският окръжен съд в производство по чл. 435 и сл. ГПК е оставил без разглеждане подадената от М. П. жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2021 г. по изп. д. № 20198070400931 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № 807 КЧСИ като просрочена, а производството по делото е прекратено. Определение № 4004/10.11.2021 г. по в. гр. д. № 2682/2021 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено с определение № 64/15.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/2022 г. на Варненския апелативен съд. С молба № 1241/24.02.2022 г. /пощ. кл. от 23.02.2022 г./ М. П. е поискал отмяна на основание чл. 253 ГПК на определение № 64/15.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/2022 г. на Варненския апелативен съд и вместо него да се постанови друго, с което подадената частна жалба бъде уважена. Тази молба е оставена без уважение с определение № 137/17.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/2022 г. на Варненския апелативен съд. Така постановеното определение е обжалвано с касационна жалба вх. № 2037/28.03.2022 г. /пощ. кл. от 23.03.2022 г./, която е върната с разпореждане № 273/05.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/2022 г. на Варненския апелативен съд. Прието е, че жалбата е недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, поради което следва да бъде върната. Жалбоподателят счита това разпореждане за неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила досежно функционалната компетентност на апелативния съд, който съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262 ГПК извършва проверка за нейното съдържание и наличието на необходимите приложения, но не може да преценява дали постановеният от него и обжалван акт представлява годен предмет на обжалване. Позовава се на определение № 360/28.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1758/2008 г. на ВКС, V-то г. о. Иска обжалваното разпореждане да се отмени/обезсили, а делото да се изпрати на апелативния съд за администриране на върнатата жалба и последващото ѝ изпращане на ВКС за произнасяне по допустимостта ѝ, каквото разрешение се съдържа в определение № 298/15.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2939/2016 г. на ВКС, III-то г. о. С определение № 360/28.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1758/2008 г. на ВКС, V-то г. о., и определение № 298/15.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2939/2016 г. на ВКС, III-то г. о., е прието, по аргумент от чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262 ГПК, че не е допустимо по правилата на функционалната компетентност администриращият жалбата съд да подлага на преценка и се произнася по допустимостта на жалба, подадена срещу негов акт, от гледна точка на това дали постановеният от него и обжалван акт представлява годен предмет на частно обжалване, тъй като не разполага с такива правомощия; тази преценка е компетентен да извърши само по-горестоящият въззивен съд. Посочената съдебна практика не се споделя от настоящия състав на ВКС, I-во г. о. Законодателят признава правото на съда, постановил даден съдебен акт, да извърши проверка по редовността на частна жалба, насочена срещу този негов акт. В случая на чл. 262 ГПК тези негови правомощия са изрично посочени, като в ал. 2 на чл. 262 ГПК е предвидено, че жалбата се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване и когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Частната жалба обаче може да бъде върната от администриращия съд не само в така уредените хипотези, но и когато обжалваният съдебен акт не подлежи на обжалване. Аргумент в този смисъл се черпи от мотивите към т. 12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че администриращият съд проверява дали жалбата е подадена в срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда ли от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря ли на изискванията чл. 260 ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, съответно чл. 284 ГПК. Макар тези мотиви да са изложени при отговора на въпроса кой съд е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване - администриращият жалбата съд или съдът, до който същата е адресирана, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че това становище изяснява волята на законодателя за обема на проверката, която администриращият съд извършва при обжалване на постановен от него акт. Ето защо неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че обжалваното разпореждане, с което администриращият апелативен съд е върнал подадената срещу постановеното от него определение № 137/17.03.2022 г., е недопустимо. Обжалваното разпореждане е правилно. Определение, с което без уважение се оставя молба за изменение или отмяна на основание чл. 253 ГПК на предходно определение, не подлежи на обжалване. То не попада в нито една от категориите определения, които законът урежда като подлежащи на обжалване с частна жалба - не прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито е изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. Ето защо правилно Варненският апелативен съд е отбелязал в определение № 137/17.03.2022 г., че същото не подлежи на инстанционен контрол. А щом това е така, то и подадената срещу него частна жалба /наречена от жалбоподателя „касационна жалба“/ е недопустима поради липса на предмет и правилно е била върната с обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по частната жалба С. П. и Л. П. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева за изготвяне от адв. Б. Д.-П. на отговор по частната жалба, които са заплатени, видно от приложената на л. 19 от настоящото дело разписка. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.