Определение № 474 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 417/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Н. Н. против решение № 278 от 27.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 503 по описа за 2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 404 от 8.6.2021 г. по гр. д. № 63 по описа за 2021 г. на Русенския районен съд, V граждански състав, за отхвърляне на предявените от О. Н. Н. против Б. Д. К. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти на основание чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД във връзка с чл.579, ал.2 от ГПК, обективиран в нотариален акт № ....., том IV, рег. № 7191, дело № ................ г. по описа на нотариуса Л. Ш., рег. № 624 на Нотариалната камара, вх. рег. № 11046 от 23.10.2020 г, акт №............., том 30, дело №................ на Служба по вписвания-Русе и за предаване на основание чл.108 от ЗС владението на поземлени имоти с идентификатор ....................., с идентификатор.............. и с идентификатор ................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-891. От 30.03.2018 г. на ИД на АК.

Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по два въпроса:

1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора?

2. Когато страна по сделка с недвижим имот е положила подпис пред нотариуса в деня на сключване на договора и нарушението на двигателната способност на ръката и не е пълно, в правомощията на нотариуса ли е да прецени дали е допустимо въпреки това да се положи заместващ подписа отпечатък от палеца и в нотариалния акт и съпътстващите сделката документи?

Ответникът по касационната жалба Б. Д. К. счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 800 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Ищецът О. Н. е изложил в исковата молба, че е син и единствен наследник на починалия на 7.11.2020 г. Н. Х. Н.. Неговият наследодател е продал на 23.10.2020 г. с нотариален акт № ........., том IV, рег. № 7191, дело № ............ г. по описа на нотариуса Л. Ш., рег. № 624 на Нотариалната камара, вх. рег. № 11046 от 23.10.2020 г, акт № ................, том 30, дело № ................ на Служба по вписвания-Русе, поземлени имоти с идентификатор ..................., с идентификатор ................ и с идентификатор ................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-891. От 30.03.2018 г. на ИД на АК. Вместо подпис от продавача, в края на документа е поставен пръстов отпечатък от десния палец на наследодателя. Н. Х. Н. обаче е бил в състояние да се подписва, бил е грамотен и се е подписвал собственоръчно както преди, така и след покупко-продажбата. Затова е допуснато нарушение на чл.579, ал.2 от ГПК, тъй като не е била осъществена нито една от двете хипотези, предвидени в разпоредбата, при които подписът може да бъде заместен от пръстов отпечатък от десния палец на продавача. Ето защо е поискал да бъде признато за установено, че покупко-продажбата на недвижимите имоти е нищожна поради липса на форма, да бъде признато за установено, че той е собственик на имотите и купувачът да бъде осъден да предаде владението им.

Ответникът Б. Д. К. е оспорил предявените искове. Посочил е, че заради разклатеното си здраве продавачът сам е поискал да постави отпечатък вместо подпис, тъй като ръцете му треперели и бил в невъзможност да се подпише.

Русенският районен съд е констатирал, че към датата на сключване на сделката продавачът е бил в напреднала възраст-на 86 години, с прекаран инсулт, придвижващ се бавно с инвалидна количка или с патерици поради счупване на крака, в добро общо състояние, но с бавни движения. От показанията на нотариуса Ш., изповядал сделката, и адвокат Р., присъствал на сключването и, ръцете на Н. Н. треперели, бил му трудно и би станало твърде бавно да изписва трите си имена и да полага подписа си единадесет пъти. Ето защо, след като заявил, че е съгласен с продажбата и е получил цената на имотите, е предпочел да положи пръстовия си отпечатък върху документите. Според съда показанията на свидетелите се потвърждават и от данните от приложената към нотариалната преписка декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, съдържаща както пръстов отпечатък, така и подпис на продавача. От нея е видно, че възрастният човек е предприел и неуспешни действия по изписване на имената си, които са твърде несигурни и с криволичещи знаци. Следователно, само по себе си обективното физическо състояние на прехвърлителя, лишаващо го от способността му да се подписва и изписва многократно трите си имена, придава правилност на преценката на нотариуса за наличието на законовите основания за полагане на пръстов отпечатък вместо подпис. Изводът на съда е, че полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което сочи на безпорочно волеизявление на страната, поради което сделката не е нищожна поради липса на форма. Затова предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

Във въззивната си жалба ищецът е оспорил изводите на първоинстанционния съд. Посочил е, че те почиват на показанията на заинтересовани свидетели по смисъла на чл.172 от ГПК и на необосновано предположение, че недостатъците в изписването на подписа и имената на наследодателя в декларацията по чл.264 от ДОПК се дължат на проблеми при движението, а не на други причини, без да е изслушана графологична експертиза по този въпрос.

Русенският окръжен съд е приел за установено от показанията на нотариуса, че Н. Н. е бил възрастен човек, слаб и трудно подвижен. След като му прочел нотариалния акт, продавачът започнал да подписва документите, но му било много трудно, тъй като му треперели ръцете. Когато узнал от нотариуса, че трябва да подпише 11 документа и да напише и трите си имена, казал, че не може да го направи, поради което и сложил отпечатък от палец. От декларацията по чл.264 от ДОПК е видно, че продавачът е започнал, но не е довършил изписването на имената си. Очевидно е дори и за лице без особени знания, че подписът на лицето и ръкописният текст до него са неустойчиви и криволичещи. От показанията на свидетелите Н. и Б. е установено, че през месец ноември 2019 г. Н. е получил инсулт, но според тях здравословното му състояние е било добро. Според свидетелката Н. преди октомври 2020 г. дядо и не е имал проблем с ръцете, но по делото са представени документи от септември и октомври 2020 г., от които е видно, че подписът му върху част от документите също е с неустойчиви характеристики, а върху останалата част от документите видимо се различава от подписа под останалите документи. Затова въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че при сключване на сделката на 23.10.2020 г. обективното състояние на прехвърлителя го е лишило от способността му да се подписва и да изписва многократно трите си имена. Счел е, че при преценката на доказателствата първоинстанционният съд не е допуснал нарушенията, посочени във въззивната жалба. Показанията на свидетелите Ш. и Р. не са оборени от останалите доказателства по делото, а обратно-именно показанията на дъщерята на ищеца С. Н. следва да се преценяват като недостоверни. Посочил е, че наличието на основанията по чл.579, ал.2 от ГПК следва да се извърши към момента на сделката, а не към предишен момент. Позовал се е на трайната практика на ВКС, според която под „недъгавост“ по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв.Тъй като подписът трябва да бъде положен саморъчно, когато нарушението на двигателната способност на ръката не е явно и пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца. В случая преценката на нотариуса е била правилна, поради което покупко-продажбата не е нищожна и исковете са неоснователни. Ето защо първоинстанционното решение е било потвърдено от въззивния съд.

От съдържанието на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е извършил собствен и подробен анализ на всички доказателства и е изложил съображения по оплакванията във въззивната жалба. Аргументирал се е защо дава вяра на показанията на нотариуса, изповядал сделката, и на адвоката, който е присъствал при сключването и, като ги е преценил с оглед на всички други данни по делото, както изисква разпоредбата на чл.172 от ГПК. Следователно разрешението на първия въпрос на касатора не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

По приложението на чл.579, ал.2 от ГПК е формирана практика на ВКС, която се съдържа в решения № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г. на IV ГО, № 33 от 9.09.2020 г. по гр. д. № 2902/2019 г. на II ГО, № 621 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1195/2009 г. на І ГО, № 187 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г. на I ГО. Тази практика е в смисъл, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка, тази сделка е валидна. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. Под недъгавост по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи подпис, който може да се идентифицира. В такива случаи законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Този способ на идентификация е свързан с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Затова всъщност полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Способът ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане. В тази хипотеза нотариусът разполага с правомощие да прецени кой способ за удостоверяване волята на страната носи по-висока степен на идентифицируемост за авторството на волеизявлението. Именно до такъв извод е стигнал съдът в обжалваното решение. Приел е, че продавачът не е могъл да положи подпис и да изпише имената си по начин, който да ги прави идентифицируеми при спор, тъй като графичната експертиза не би дала категорично заключение с оглед възрастта и колебанията в почерка на продавача. Дактилоскопичната експертиза на палеца на свой ред би била много по-сигурна. Рискът, който съществува при поставянето на пръстов отпечатък е, че може да бъде извършено и при безсъзнателно състояние, докато полагането на подпис е възможно само като волеви акт на автора. В случая този риск не съществува. От събраните по делото доказателства е видно, че прехвърлителят при изповядване на сделката е опитал безуспешно да се справи с полагането на подписи и едва след това е поставил отпечатък от палец. Следователно няма съмнение, че с поставянето на отпечатък не е злоупотребено, а е изразена волята на прехвърлителя. Затова преценката на нотариуса е била правилна и покупко-продажбата не е нищожна поради липса на форма. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос, формулиран от касатора, също е в съзвучие с практиката на ВКС.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Б. Д. К. 800 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение